О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 236
гр. София, 05.05.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 април , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2647/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. Д. И. срещу решение №379 от 11.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №3356/2013 г., с което е отменено първоинстанционното решение , постановено на 10.07.2013 г.по т.д. № 214/2012 г. на ОС-Монтана, с което е бил отхвърлен искът на [фирма] -София срещу касатора, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане на банката, основано на запис на заповед, издаден на 18.11. 2008 г. за сумата от 60 000 евро, по която ценна книга ответникът се е задължил по авал и вместо нето е постановено друго, с което установителният иск е уважен, ведно със законните последици.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не са конституирани като ответници наред с касатора И., още и издателят на заповедта [фирма] и другият авалист Л. Ж., които според касатора се явяват задължително необходими другари в процеса на страната на ответника.
Ответната по касационната жалба страна „А. Б. БЪЛГАРИЯ”-София в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска за установяване на вземането на банката-ищец към ответника-касатор в настоящото производство, основано на запис на заповед издаден на 18.11. 2008 г. за сумата от 60 000 евро, по която ценна книга ответникът се е задължил като авалист, съдът се е позовал на самостоятелния характер на процесното вземане основано на абстрактна сделка-менителнично поръчителство /авал/. Обсъдено е и каузалното правоотношение/ договор за кредит,сключен между банката-ищец и кредитополучателя [фирма], за обезпечаване изпълнението на задължението по което е издаден и записът на заповед от страна на същото дружество , задължението по който е авалирано от страна и на касатора И., както и от другия авалист Л. Ж..
За вземането, основано на каузалното правоотношение, е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.2 ГПК и изпънителен лист по друго различно дело и е образувано изпълнително производство срещу кредитополучателя и поръчителите-същите лица –авалисти по менителнечното задължение. Липсва проведено принудително изпълнение и събрани суми от страна на ЧСИ.
Настоящото исково производство е образувано след възражение само от страна на И. И. срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК, издадена в полза на банката срещу последния и Л. Ж. като поръчители по менителничното задължение и издателя на записа на заповед [фирма] .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочат конкретни обуславящи изхода по спора правни въпроси, но се навеждат оплаквания за недопустимост на иска по чл.422 ал.1 ГПК като предявен само срещу един ответник, вместо срещу задължително необходимите другари в процеса-издателят на ценната книга и двамата поръчители.
Доколкото ВКС е длъжен да извърши служебно проверка на допустимостта на иска, то във връзка с изложеното оплакване следва да се вземе в предвид следното: нито съдържанието на конкретна правна норма,нито естеството на спорното право / чл.216 ал.2 ГПК/ дават основание да се приеме, че издателят и авалистът на менителнично задължение се явяват необходими другари / т.е. такива, спрямо които решението трябва да е еднакво/ като ответници по иска, основан на вземане по ценната книга. Разпоредбата на чл.485 ал.1 ТЗ приравнява отговорността на авалиста с тази на лицето, за което е поръчителствал или правата на поемателя могат да се реализират поотделно срещу всяко от тези задължени по ценната книга лица, независимо един от друг. Ето защо, липсва основание да се приеме, че в случая е налице въобще необходимо другарство, още по-малко задължително такова като предпоставка за допустимост на иска, предявен само срещу авалиста.
По отношение на погасяване на правата на кредитора срещу поръчителя в хипотезата на чл.147 ал.1 ЗЗД, то подобни оплаквания са напълно несъотносими към предмета на спора,който е свежда до вземане основано на менителнично поръчителство-предмет на уредбата в чл.482 ТЗ -чл.485 ТЗ, която се явява специална спрямо общото поръчителство по ЗЗД и като такава последната се дерогира от първата.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №379 от 11.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №3356/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.