О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 07.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 358 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. П., против въззивното решение № 524 от 16 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 484 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2014 г., с което е потвърдено решение № 465 от 24 март 2014 г., постановено по гр.д. № 4143 по описа на районния съд в гр. Русе за 2013 г. за отхвърляне на иска на П. против К. В. П. със съдебен адрес в [населено място] за отмяна на дарение на недвижим имот в [населено място], и в полза на ответницата са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не допуснал събиране на доказателства, независимо от констатираното от него нарушение на процесуалните правила, извършено от първата инстанция, и направил неправилна преценка на събраните доказателства. Не е съобразен видът на имотите, притежавани от касатора, каква е доходността им, цената на имотите в района и какво е наложило продажбата на тези имоти. Подчертава се, че в доказателствена тежест на ответницата е да докаже, че касаторът има възможност да се издържа от имуществото си, но няма доказателства за цената на продадените имоти и доходността на останалите. Макар касаторът доброволно да се е отказал от пожизненото ползване на апартамента само за да осигури възможност на осиновената си дъщеря да се учи и работи в чужбина, той е разчитал на нейната лоялност и издръжка, когато това се наложи, като вместо това получава незаинтересованост, продажба на жилището, нежелание за контакт по телефона или интернет, което е довело и до разваляне на осиновяването. При липсата на връзка баща-дъщеря касаторът не може да иска издръжка освен на основание разваляне на дарението. В нарушение на процесуалните правила съдът не е уважил искането за призоваване на ответницата да даде отговор за доходите си в САЩ, като са налице индиции, че има доходи, позволяващи й да даде издръжка на касатора, след като е използвала средствата от продажбата на апартамента му за установяването си в Америка. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата К. В. П., чрез процесуалния си представител адв. М. К., в отговор на касационната жалба заема становище за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приема, че в тежест на касатора е да установи, че се нуждае от средства за издръжка, че е поискал такава от ответницата и тя е отказала да му я дава. Ищецът е пенсионер и нуждите му, включително тези за лечение, могат да се покрият със сумата от 380 лева месечно, или допълнително извън пенсията са му необходими по 150 лева месечно. Касаторът притежава собствено жилище, притежавал е шест броя земеделска земя във В., като четири от тях са продадени през 2013 г. при значителен интерес от изкупуване на земеделските земи и добрите цени за търгуването им, като тези обстоятелства опровергават твърдението му за недостиг на средства за издръжка, и при лежаща върху него тежест да докаже изпадането си в състояние на остра нужда. Прието е, че получената от ищеца цена за отчуждените имоти е достатъчна да компенсира недостига в средствата за месечната му издръжка.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускането му.
На първо място се пита при невъзможност на страната да събере доказателства поради обстоятелството, че те се намират извън страната и са достъпни само за другата страна, следва ли съдът задължително да иска обяснения от нея, както и да я задължава да представи тези доказателства. Явно питането е свързано с възможността ответницата по иска да заяви, че не притежава достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжна да издържа по закон, за което може да се съди по твърдението на касатора, заявено в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, според което ответницата живее и работи в САЩ и за ищеца е било невъзможно да представи доказателства относно възможностите на ответницата да му дава издръжка. В настоящия процес обаче ответницата не е въвела подобно възражение срещу претенцията на ищеца, а само е заявила, че не е надлежно поканена да дава издръжка, поради което не му е отказвала даването на такава (така в отговора на исковата молба – л. 46 и 47 от първоинстанционното дело), като липсата на позоваване на невъзможността да заплаща издръжка е потвърдено и в изявлението на процесуалния представител на ответницата в първото по делото заседание. Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1/2013 г., ОСГК, не е налице проява на непризнателност в контекста на претенцията по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД в случаите, когато дареният не предостави поискана от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Тъй като подобно възражение не е въведено от ответника в процеса, правни изводи в посочения аспект не са били формирани от съда, поради което правният въпрос не е обусловил изхода на спора.
Вторият въпрос е при наличието на официални данни за инфлацията и размера на издръжката за съответната календарна година следва ли съдът да изслушва експертиза, освен ако се твърди, че нуждите са екстремни и по-високи от официално обявените. По начина на формулирането на въпроса остава неясно какво е действителното твърдение на касатора – че съдът е следвало да използва специални знания, или че това не е било нужно. Още повече, че при констатацията за неправилно указване на доказателствената тежест във въззивното производство въззивният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка и е назначена икономическа експертиза за установяване каква е минималната издръжка за едно лице на възрастта на ищеца и с неговите заболяване, да посочи кои лекарства от предписаните на ищеца се заплащат от здравната каса и кои от тях той трябва да заплаща лично. Други искания от ищеца не са правени. Ако твърдението всъщност е за несъобразяване при постановяването на решението на официалните статистически данни за издръжката на един човек към съответния период, то правният въпрос би следвало да е друг – дали официалните данни за необходимата за едно лице издръжка към определен момент са основата, на която трябва да се преценява дали лицето има нужда от издръжка предвид установените в хода на процеса негови доходи. Подобен правен въпрос обаче не е поставен, което, както тълкува ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване по съответния проблем.
Поставя се въпросът при преценка на материалното състояние на едно лице следва ли да се преценява доходността на притежаваните от него имоти, възможността за тяхната реализация и цената при евентуална продажба съобразно тяхното местонахождение, качество и пазарната конюнктура; в случай, че това е необходимо, чия е доказателствената тежест. Отговорът на първата част от въпроса е явно положителен, като в конкретния случай съдът е изложил своето виждане за доходността на притежаваните от ищеца имоти и пазарната конюнктура за съответния регион. Дали обаче съдът се е основал на действително установени по спора данни или на свои предположения, не е станало предмет на питане от страна на ищеца, което препятства, както беше посочено по-горе, допускането на касационното обжалване. Отговорът на въпроса за доказателствената тежест при положителен отговор на първата част на въпроса е напълно ясен и следва принципа на чл. 154 ГПК – всяка от страните установява фактите, на които основава своите искания или възражения.
Най-после се пита при отмяна на дарение, направено от родител на осиновено дете, следва ли да се отчита факта на прекратяването на осиновяването и подлежат ли на ново доказване обстоятелствата, довели до прекратяването му. В цитираното вече ТР № 1/2013 г. на ОСГК е ясно изразено разбирането в кои случаи следва да се приеме, че е налице непризнателност у дарения, обосноваваща отмяната на дарението. Дали осиновяването е прекратено и какви са основанията за това, респективно – какво е влиянието на посочените обстоятелства върху претенция по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, е въпрос на конкретно тълкуване на заявените от страните факти (а изрично такива факти – за прекратяване на осиновяването във връзка с проявена от ответницата непризнателност, не са въведени от ищеца с исковата му молба) и общ отговор не може да бъде даден. Ето защо и последният правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 524 от 16 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 484 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: