3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр. София, 07.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2172 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. А. против решение № 4385/20.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 660/2014 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл относно местоживеенето на детето на страните по делото, режима на лични отношения с родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и относно размера на издръжката за минало време. По отношение на иска за предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила и същото не е било предмет на въззивното обжалване.
В. съд е приел, че с влязло в сила решение, родителските права по отношение на малолетното дете на страните, са предоставени на майката, като в тази част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Съдът е приел, че майката се е установила трайно да живее в [населено място], работи и получава доходи, наемател е на апартамент в [населено място], като също така е започнала обучение в Институт по технологии и електронна търговия. Съдът е приел,че основното съдържание на предоставянето на родителските права и задължения предполага съвместно живеене на родителя, комуто те са предоставени за упражняване и детето, като с оглед изброените по-горе факти, в интерес на детето е то да живее заедно с майката, в обитаваното от нея жилище в [населено място], Кралство Великобритания. С оглед осъществяването на личните контакти на детето с бащата, съдът е постановил сравнително широк режим на лични отношения с бащата.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочи се правен въпрос, свързан с промяната на местоживеенето на майката и промяната на местоживеенето на детето в тази насока, като предпоставка за постановяването на решението. Съдът не се е произнесъл по иск за промяна на местоживеенето на детето, а е определил местоживеенето на детето, като е съобразил местоживеенето на майката по иска за определяне на упражняването на родителските права по отношение на детето, като е отчел и останалите обстоятелства по делото, на първо място интереса на детето и възможностите на родителя, комуто са предоставени родителските права за упражняване, да се издържа детето и да полага грижите по неговото възпитание и отглеждане. Не е налице в конкретния казус промяна на местоживеенето на майката, тъй като и към момента на предявяване на иска, майката е била с местоживеене в [населено място], Кралство Великобритания, като това е едно от основанията, на които ищцата е основала своето искане за определяне както на мастоживеенето на детето, така и на определянето на родителя, който да упражнява родителските права по отношение на същото. Така поставен, правния въпрос е неотносим към настоящото производство, тъй като съдът не е основал изводите си относно основателността на иска в тази част въз основа на промяна на местоживеенето на майката, доколкото от фактическа страна не е установена такава промяна /местоживеенето на майката е в [населено място]/, както и не е основал своите изводи само въз основа на този факт.
Втората група въпроси касаят реалната възможност на родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, реално да упражнява определените от съда мерки относно режима на лични контакти, свързани с материалните възможности на този родител да осъществява тази контакти, предвид местоживеенето на детето. По тези правни въпроси, въззивният съд не е формирал правни изводи и не се е произнесъл. Изискването на чл.280, ал.1 ГПК, е въззивният съд да се е произнесъл по правните въпроси, за да е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Липсата на произнасяне, на формиране на правни изводи по отношение на поставените правни въпроси, води до липса на и на касационно основание по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Отделен е въпросът дали въззивният съд е дължал произнасяне по така поставените правни въпроси, както и доколко в предмета на спора от страна на касатора /с отговора на исковата молба/ е въведен спор относно така поставените материалноправни въпроси. В тази насока не се сочи процесуалноправен въпрос, поради което и не следва да се обсъжда това задължение на съда, доколкото в производството по чл.288 ГПК съдът не действува служебно, а се произнася само по релевираните правни въпроси от касатора.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора правни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4385/20.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 660/2014 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.