3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 11.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1257/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. П. В. против решение от 11. 12. 2014 г. по гр. д. № 794/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19. 06. 2014 г. по гр. д. № 296/2012 г. на Плевенския районен съд. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1 точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. Д. Н., П. Д. Н., Д. П. Д., Б. С. А., К. Б. А. и Л. Б. Г. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие следното:
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 2 и 3 ГПК за допускане до касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение.
С атакуваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение на районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ю. П. А. и С. П. В. против Д. П. Д., М. Д. Н. и П. Д. Н. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за намаляване на дарствено разпореждане с 3/4 идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място], нанесен с идентификатор 56722.661.228 по кадастралната карта на града, с площ от 338 кв.м. и от построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 81 кв.м., нанесена с идентификатор № 56722.661.288.1 по кадастралната карта на града, извършено от П. П. Д. в полза на П. Д. Н. /на когото са дарени 2/4 ид.ч./ и М. Д. Н. /на която са дарени 1/4 ид.ч./ и за възстановяване на запазената част на ищците, както и предявеният иск за делба на описания имот.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците С. П. А. и Ю. П. А. /починала след постановяване на първоинстанционното решение, на чието място са конституирани като ищци Б. С. А., К. Б. А. и Л. Б. Г./ и ответницата Д. П. Д. са законни наследници /дъщери/ на П. П. Д., починал на 2. 01. 2012 г., като С. и Ю. П. са деца от първия му брак с И. П. П., починала на 18. 10. 1955 г., а Д. П. Д. е дъщеря от втория му брак със З. Д. Д., починала на 29. 06. 2006 г. Приел е, че ответниците М. Д. Н. и П. Д. Н. са внуци на общия наследодател /деца на дъщеря му Д. П. Д./. Приел е, че наследодателят П. П. Д. е бил собственик на 3/4 идеални части от процесната къща и дворно място – на основание договор за покупко-продажба на дворното място, сключен с н.а. № 50/7. 07. 1958 г., през време на брака му със З. Д., построяване на сградата върху купения имот също през време на брака и придобиването й по приращение – чл. 92 ЗС, прекратена съпружеска имуществена общност със смъртта на З. Д. Д.. Собственик на останалата 1/4 идеална част е била Д. П. Д. /по наследство от майка й З. Д. Д./. Приел е, че П. Д. дарил 1/4 ид.ч. от правото си на собственост на внучката си М. Н. и 2/4 ид.ч. на внука си П. Н., с н.а. № 140/23. 09. 2010 г., а Д. Д. дарила на дъщеря си М. Н. собствената си 1/4 идеална част /с н.а. № 4/5. 07. 2006 г./, при което съсобственици на сградата и дворното място са само ответниците П. Д. Н. и М. Д. Н., като всеки от тях има по 1/2 идеална част. Приел е, че искът по чл. 30, ал.1 ЗН, за намаляване дарственото разпореждане с 3/4 идеални части от собствеността върху имота, извършено от П. Д. в полза на М. и П. Н., е неоснователен, тъй ищците упражняват правото си на възстановяване на запазена част по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, и не са приели наследството по опис по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН /чрез писмено заявление до районния съд вписано в особената за това книга и опис на наследството/ в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН, и предвиденият в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок за това е изтекъл /началният момент на течението на срока е определен с подаване на исковата молба, съдържаща изявления на ищците, че са узнали за смъртта на наследодателя/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът дали във всички случаи на упражнено право на възстановяване на запазена част срещу лице, което не е призовано към наследяване, приемането на наследството по опис е условие, без което правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не може да бъде реализирано и дали разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН е приложима и в хипотезите, при които ищецът-наследник с право на запазена част не е ползвал никакво имущество на наследодателя към откриване на наследството. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 559 от 12. 08. 2009 г. по гр. д. № 250/2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по отменения ГПК, според което наследникът с право на запазена част може да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, и без да е спазено изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис, ако този наследник с право на запазена част не е ползвал никаква част от имуществото на наследодателя – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа се, също, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице основанията по т. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика. Проблемът е разгледан в ТР № 3/19. 12. 2013 г. /точки 4 и 5/, в което е възприето разрешението, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане наследството по опис. Прието е в мотивите, че възможността по чл. 30, ал.1 ЗН може да бъде реализирана безусловно само по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № 1/ 14. 05. 2005 г./, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, винаги е необходимо и приемане на наследството по опис, което следва от изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН. Тоест, приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН се свърза само с обстоятелството дали лицето, по отношение на което се упражнява право на възстановяване на запазена част, е призовано към наследяване, но не и с други факти /дали наследникът, упражняващ правото си на възстановяване на запазена част е ползвал или не имуществото на наследодателя или част от него към откриване на наследството/. В този смисъл са и разрешенията на въпроса, дадени в решения на ВКС по чл. 290 ГПК /напр. решение №108 от 15. 02. 2010 г. по гр. д. № 105/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 338 от 12. 07. 2010 г. по гр. д. № 397/2010 г., ІІ г.о., решение № 895 от 27. 05. 2011 г. по гр. д. № 1656/2009 г., І г.о., решение № 57 от 7. 05. 2014 г. по гр. д. № 5702/2013 г., І г.о. и др./. Изводите на въззивния съд по този въпрос съответстват напълно на цитираното тълкувателно решение – съдът е приел, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен, тъй като ищците упражняват правото си на възстановяване на запазена част по отношение на лица, които не са призовани към наследяване и не са приели наследството по опис в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и по предвидения в чл. 49, ал. 1 ЗН ред – чрез писмено заявление, вписано в специалната книга и съставяне на опис на наследството.
Формирането на задължителна практика по поставения от жалбоподателя правен въпрос и съответствието на изводите на въззивния съд по този въпрос на формираната задължителна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, точка 2 и точка 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За правилното тълкуване и точното прилагане на нормите на чл.чл. 30, ал. 2 и 61, ал. 1 ЗН допринасят разясненията и указанията, дадени с постановени тълкувателни решения № № 1/ 14. 05. 2005 г. и 3/19. 12. 2013 г., няма необходимост от промяна или осъвременяване на дадените със същите разрешения, поради което разглеждането на поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за касационната инстанция, а и няма доказателства такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 629 от 11. 12. 2014 г. по в.гр. д. № 794/2014 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, V въззивен гр. с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: