Определение №624 от 12.5.2015 по гр. дело №1794/1794 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 624

София 12.05.2015 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1794/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. К., срещу въззивно решение №18722 от 28.11.2014 год. по гр. дело №14615/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение №I.-90-171 от 15.07.2013 г. по гр. дело №655/2013 г. на Софийския районен съд в частта, с която е изменено ползването на семейното жилище и е отхвърлен искът на касатора срещу Е. М. С. за изменение на решение по гр. д. № 1048/2006 г. на СГС, БК и постановяване съвместно ползване на бившето семейно жилище на страните, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Въззивният съд е приел, че в случая се налага общо ползване на кухня, баня и тоалетна. При това положение жилището може да се предостави за съвместно ползване на бившите съпрузи, само когато отношенията между тях са търпими. Те са такива, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз, когато между тях има установена поносимост, умереност, диалог, липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти и желание да се решават проблемите чрез взаимни отстъпки. Едва в такива случаи може страните да съжителстват в семейното жилище при общо ползване на сервизните помещения. По делото е установено, че страните по делото нямат никаква комуникация и дори между тях има ясно изразена непоносимост. Ето защо бившето семейно жилище не може да бъде предоставено за съвместно ползване от страните, тъй като в него не могат да се обособят без преустройство помещения, които да се ползват от всеки от тях самостоятелно, а също така се установява, че отношенията им не са търпими.
Ответницата по касационната жалба Е. М. С., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това намира ли приложение разпоредбата на чл.56, ал.4 СК по отношение на бившия съпруг, който след развода съжителства и има сериозна връзка и деца от друг партньор, с който не е сключил брак с оглед измененията в разбиранията и нравите на обществото, в което повечето двойки съжителстват без брак и дали при иск по чл.56, ал.6 СК съдът следва да следи и за интересите на навършилите пълнолетие деца. Счита, че вторият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а първият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са решение и определение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №18722 от 28.11.2014 г. по гр. дело №14615/2013 г. на Софийския градски съд, защото повдигнатите въпроси са неотносими. Въззивният съд е приел, че жилището не може да бъде предоставено за съвместно ползване от страните, тъй като в него не могат да се обособят без преустройство помещения, които да се ползват от всеки от тях самостоятелно, а отношенията им не са търпими.
Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски на ответницата по касационната жалба, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №18722 от 28.11.2014 г. по гр. дело №14615/2013 год. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top