О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр.София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2073/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Ц. П. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 5109/ 2009 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 23800/ 2007 г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката и от Т. П. К. против Т. Н. П. искове, квалифицирани по чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне до размер 8/18 идеални части на сключения с на 26.06.2006 г. с нотариален акт № ***, т.*, рег.№ *****, н.д.№ 883/ 2006 г. договор, с който С. П. П. прехвърля на Т. Н. П. срещу положени до момента грижи и издръжка от приобретателката и срещу тези, които ще бъдат давани занапред до края на живота на прехвърлителката, следния недвижим имот: 4/6 идеални части от апаратамент № **, находящ се в [населено място], [улица], с прилежащото му избено помещение и с 1,390 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за нея.
Ищцата Т. П. К. не е подала жалба срещу въззивното решение, поради което в частта, отхвърлящо предявения от нея иск, това решение е влязло в сила.
Жалбоподателката Ц. Т. повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК П. материалноправния въпрос за обема на дължимите грижи и издръжка, които трябва да бъдат престирани по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане, за да се счете изпълнено задължението на приобретателя. Поддържа, че по въпроса има противоречива практика на съдилищата.
Ответната страна, Т. П., оспорва жалбата с доводи, че в нея не са посочени надлежни основания за допускане на касационното обжалване. Евентуално излага съображения, според които жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че наследодателката на ищцата прехвърлила на ответницата недвижим имот срещу положени до момента на сделката грижи и дадена издръжка, както и срещу грижите и издръжката, които приобретателката ще осигурява на прехвърлителката за в бъдеще, до края на живота й. Като анализирал свидетелските показания по делото с оглед констатираните противоречия между тях, съдът посочил, че дава вяра на свидетелите С. С., М. З., Д. Г. и Н. З.. Въз основа на тях приел за установено, че страните по договора не живеели в общо домакинство, но прехвърлителката била в добро състояние и можела да се грижи за себе си. Грижи за нея полагала и приобретателката, която готвела, чистела жилището, пазарувала и купувала лекарства на прехвърлителката. След като състоянието на последната се влошило и след проведеното болнично лечение, изцяло ответницата (лично или чрез трето лице), обгрижвала прехвърлителката по договора. След смъртта на прехвърлителката, ищцата, която е неин законен наследник, има право да поиска разваляне на договора, но само доколкото приживе на прехвърлителката той не е бил изпълняван. Такова неизпълнение не е налице, защото ответницата е осигурила на прехвърлителката този спокоен и нормален живот, който тя е водила до момента на сключване на договора, съгласно уговореното в него. Без значение е обстоятелството, че двете не са живели в едно домакинство, тъй като не такова е било желанието на прехвърлителката. Тя е била в състояние да се грижи за себе си, а положените от ответницата грижи при посещенията й в жилището на прехвърлителката съответстват на водения до момента на сключване на договора начин на живот от страните по договора. Този стандарт те са имали предвид при извършване на сделката и прехвърлителката е била удовлетворена от изпълнението. След като се влошило здравословното й състояние, приобретателката се преместила в имота и увеличила интензитета на полаганите грижи, включително чрез трето лице, при съгласието на прехвърлителката. При тези обстоятелства съдът посочил, че договорът е изпълнен съобразно уговореното от страните и за наследодателката на ищцата не е възникнало право да иска развалянето му, съответно предявеният за това разваляне иск е отхвърлен като неоснователен, до размера на наследствените права на ищцата.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, но не се разрешава противоречиво от съдилищата. В нито едно от приложените към касационната жалба влезли в сила решения не е прието нещо различно от това, което е постановил въззивния съд в обжалваното решение. Напротив, правните изводи на съда са в съответствие с установената от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК съдебна практика, според която нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него (Решение № 818/ 07.01.2011 г. по гр.д.№ 1371/ 2009 г., IV г.о.). Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено – етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие в конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора (решение № 863/ 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/ 2009 г., IV г.о.). Наличието на установена практика по поставения въпрос, с която обжалваното решение е съобразено, изключва възможността този въпрос да има значението по чл.280 ал.1 ГПК, дори да да е разрешаван от други съдилища в противоречие с обвръзващата практика на ВКС.
Поради това съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и няма основания за допускане на касационния контрол. Искането следва да бъде отхвърлено, като на ответната страна бъдат присъдени поисканите и доказани разходи по касационното производство. Възражението на жалбоподателката за намаляване на платеното от Т. П. адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като то не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 5109/ 2009 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц. П. Т., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Т. Н. П., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес], сумата 3 000 лв (три хиляди) лева разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: