О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр.София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2345/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.396 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез управителя П. Й. П. Ф. Б., срещу определение на Варненски апелативен съд № 173 от 09.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 109/ 2015 г., с което е отменено определение на Варненски окръжен съд от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 2572/ 2014 г., след което е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] против Г. И. Б. искове за прогласяване на недействителността на договор за учредяване на договорна ипотека и за установяване на частичната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20158080400027 по описа на частен съдебен изпълнител рег.№ ***, при условие на внасяне на парична гаранция от [фирма] в размер 7 000 лв.
Г. И. Б. не е обжалвала въззивното определение, поради което в частта, допускаща налагането на обезпечителна мярка, същото следва да се счита влязло в сила.
Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че са налице условия за изискване на гаранция за обезпечаване на евентуалното бъдещо вземане за вреди от необосновано допуснато спиране на изпълнително производство. Според него наличието на договор за ипотека върху недвижим имот в полза на ответницата дава достатъчно гаранции, че тя ще бъде удовлетворена за вредите от неоснователно допуснато обезпечение, ако предявеният иск бъде отхвърлен. Сочи също така, че дружеството не разполага с парични средства за внасяне на гаранцията. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено в частта, в която обезпечението е допуснато при условие на внасяне на гаранция в размер 7 000 лв. Като основание за допускане на касационно обжалване повдига процесуалноправни въпроси за обстоятелствата, релевантни при определяне на размера на гаранцията, изисквана при допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението и за значението на факта, че в полза на ответната страна, явяваща се взискател по спряното изпълнение, е учредена ипотека за обезпечаване на вземане.
Ответната страна Г. Б. не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
За да го постанови, въззивният съд приел, че [фирма] предявил срещу Г. Б. искове за прогласяване на нищожност на правни сделки, с които дружеството поема задължение да заплати на физическото лице 35 000 евро и учредява договорна ипотека върху свой имот за обезпечаване на това задължение. Г. Б. се снабдила със заповед за изпълнение за сумата 35 000 евро въз основа на нотариалния акт, който обективира сделката за поемане на това задължение и чиято частична нищожност ищецът претендира. Образувано е изпълнително производство, чието спиране [фирма] моли да бъде допуснато като обезпечение на предявените искове. Съдът приел, че са налице предпоставките за спиране на принудителното изпълнение, тъй като искът е вероятно основателен и посочената от ищеца обезпечителна мярка е адекватна на търсената в производството защита. Като преценил, че е възможно искът да бъде отхвърлен, съдът допуснал обезпечението му под условие на внасяне на 7 000 лв гаранция, като обезпечение за вредите, които би претърпял взискателят от необоснованото спиране на изпълнителното производство.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, повдигнатите от касатора правни въпроси обуславят обжалвания акт, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях има установена практика, според която размерът на гаранцията се определя според това, какви възможни вреди може да причини на ответната страна неоснователното обезпечение на иск. Материалните възможности на молителя са без значение. Учреденото преди процеса обезпечение на вземането, което е предмет на правен спор между страните, няма отношение към обезпечаването на възможните бъдещи вреди на ответника от спирането на изпълнението. Обжалваното определение е съобразено с така установената практика и няма основание за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд № 173 от 09.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 109/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: