О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр.София, 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2664/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Д. Н. К. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 636/ 09.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 685/ 2015 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено определение на Пловдивски районен съд от 19.12.2014 г. по гр.д.№ 1952/ 2014 г. По този начин касаторът е осъден да заплати на В. Г. Г. 630 лв разноски за адвокатско възнаграждение, а е отхвърлено искането на В. Г. за разликата до пълния предявен размер от 1 300 лв, като е постановено намаляване на възнаграждението, платено от него на процесуалния му представител, при условията на чл.78 ал.5 ГПК.
Ответникът В. Г. не е обжалвал въззивното определение в частта, в която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за разликата над 630 лв до 1 300 лв, поради което същото е влязло в сила в тази част.
Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че В. Г. е направил своевременно искане за допълване на прекратяващия производството по исковете акт на районния съд в частта за разноските. Според него молбата по чл.248 ГПК е просрочена. Освен това ответникът не е извършил никакви процесуални действия след прекратяване на производството по иска му. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено в частта, в която е осъден да заплати 630 лв разноски на ответника В. Г.. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочил, че определението противоречи на Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна В. Г. Г. оспорва частната жалба като поддържа, че е ангажирал адвокат за защита по предявения срещу него иск от Д. К., платил е възнаграждение на този адвокат и има право да претендира разноски от ищеца, щом производството по делото е прекратено.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, извън хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалван пред ВКС въззивен съдебен акт, касационно обжалване може да бъде допуснато само по повдигнат от касатора правен въпрос, относим към правните изводи на инстанцията по същество. Касационният съд няма правомощия служебно да формулира такъв въпрос и ако касаторът не е релевирал такъв, това е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване. В настоящата хипотеза в изложението си към частната касационна жалба жалбоподателят поддържа противоречие на обжалваното определение с Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, но не е посочил по какъв въпрос (според него) е налице такова противоречие. Въпросът не може да бъде повдигнат служебно от касационната инстанция, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. Г. е поискал присъждане на разноски и по настоящето производство, но искането не следва да бъде уважено. В производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство, разноски не се дължат.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд № 636/ 09.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 685/ 2015 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: