ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 656
София, 21 май 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1065 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.05.2014 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 85/2014, с което е отменено решение № 369/21.12.2013 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 71/2013, с което е уважен предявеният иск за връщане на даденото с оглед неосъществено основание на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е потвърдено решението в останалата част, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен и евентуалните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадената сума 606,00 евро без основание; по чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение от претърпяна вреда от неизпълнение на договорното задължение – сумата 1.524, 50 евро – платена такса за управление и поддръжка на имота; по чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропусната полза от неизпълнение – сумата 6.000 евро – наемна цена на имота за 2011 г. и 2012 г.; по чл. 82 ЗЗД за заплащане на разходи за самолетни билети – 549, 96 евро и нощувка – 50 евро и по чл. 82 ЗЗД за заплащане на направените разходи за нотариални и пощенски такси.
Недоволен от решението, касаторът [фирма], представляван от адвокат Р. Н. от Б. и адвокат Е. Г. от РАК, който го обжалва в срок, счита, че същото е неправилно, като в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправните и процесуалноправни въпроси за погасителната давност на исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за съотношението между тях, когато е погасен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва ли да се приеме, че е налице неосъществено основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и от кога започва да тече давностния срок за връщане на платената цена, когато правата и задълженията по предварителния договор са погасени по давност. Поддържа се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с Решение № 102/30.12.2005 на ВКС по гр.д. № 1037/2004; Решение № 816/03.12.2009 на ВКС по гр. д. № 2981/2008; Решение № 754/13.11.2007 на ВКС по гр. № 416/2007; Решение № 389/21.04.2009 на ВКС по гр. д. № 102/2008; Решение № 7206.03.2012 на ВКС по гр.д. № 443/2011; Решение № 115/04.03.2009 на ВКС по гр. д. № 5922/2007; Решение № 388/01.07.2009 на ВКС по гр. д. № 1671/2008; Постановление № 1/28.05.1979 на ВС; Решение № 580/06.10.2004 на ВКС по гр. д. № 1996/2003.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част е ответникът по касационната жалба Р. С. – Ваз, представляван от адв. В. К. от САК, който го обжалва с насрещна касационна жалба, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения в противоречие с Тълкувателно решение № 3/2012 г. и за началния момент, от който започва погасителната давност за предявяване на иска по чл. 82 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с предварителен договор от 20.10.2004 г. ответникът се е задължил да построи и продаде на ищеца процесния имот, като се е задължил да построи недвижимия имот не по-късно от 30.11.2005 г. (т. 4.1.) и да го прехвърли завършен и обзаведен според номенклатурата на продавача категория „Бронз” (т. 4.2.), като за завършването на строителството продавачът ще изпрати уведомление до купувача и ще посочи дата за предаването му на купувача – поне 14 дни след датата на уведомлението (т. 4.2.), на която дата страните се задължават да сключат окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост с нотариален акт. Съдът е приел като безспорно установено, че ищецът е платил изцяло продажната цена на ответника, но окончателен договор не е сключен. С нотариален акт № *** от 29.12.201* г. ответникът е продал на трето лице процесния имот, който е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 28.01.2009 г., поради което съдът е приел, че от този момент е започнала да тече погасителната давност и задължението на страните за сключване на окончателен договор е станало изискуемо от момента, в който е налице годен предмет за окончателна сделка (разрешението за ползване е издадено на 28.01.2009 г., а искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е заведен на 10.01.2013 г., т.е. преди изтичането на давностния срок). Искът е отхвърлен като неоснователен, но не поради изтекла давност, а тъй като липсва условието по чл. 363 ГПК обещателят по предварителния договор да е собственик на имота. По отношение на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът е приел, че е основателен и не е погасен по давност, тъй като изискуемостта настъпва от момента, в който е настъпила невъзможността да се осъществи основанието – в случая продажбата на имота на трето лице и следва да бъде върната дадената сума поради неосъществено основание, ведно със законната лихва. Съдът потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни евентуалните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадената сума 606,00 евро без основание, поради изтекла давност (от последната вноска 01.07.2006 г. – до 01.07.2011 г.). Отхвърлен е и иска по чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение от претърпяна вреда от неизпълнение на договорното задължение – сумата 1.524, 50 евро – платена такса за управление и поддръжка на имота, тъй като в предварителния договор не е уговорено такова плащане. По чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропусната полза от неизпълнение – сумата 6.000 евро – наемна цена на имота за 2011 г. и 2012 г., въззивният съд е приел, че не е налице сключен договор за наем, доколкото липсва подпис на наемателя. Отхвърлени са и исковете по чл. 82 ЗЗД за заплащане на разходи за самолетни билети – 549, 96 евро и нощувка – 50 евро, тъй като ищецът не е обосновал, че същите са направени във връзка с предварителния договор и предвид наличие на други основания за пътуването му – закупуването на апартамент в Св. В., общ. Н. и по чл. 82 ЗЗД за заплащане на направените разходи за нотариални и пощенски такси, тъй като не съставляват вреда и тяхното извършване не е изискване за предявяване на исковете по настоящия спор.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото са решени в съответствие с практиката на ВКС и въззивният съд е съобразил установената практика, че давностният срок за упражняване на потестативните права започва да тече от възникването им, тъй като те може да бъдат упражнени незабавно. Притезателните права се реализират чрез осъдителен иск, а давностният срок започва да тече от изискуемостта, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Потестативните права, както и притезателните права, изискуемостта на които възниква от покана, могат да се упражнят след възникването им, поради което давността почва да тече от този момент (чл. 114, ал. 2 ЗЗД). При несключване на предварителния договор, поради това че обещателят не е собственик на обещаната вещ, вземането за връщане на даденото от приемателя поради неосъществено основание възниква с влизането в сила на решението, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, от когато започва да тече и погасителната давност. В случая, доколкото са предявени в условията на евентуалност иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, погасителната давност по втория не е изтекла.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение 23.05.2014 г. на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 85/2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.