ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657
София, 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 854 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 17443/13.10.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 12187/2014, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 10.03.2014 г. по гр.д. № 40168/2012, с което е уважен искът за признаване незаконността на уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и частично до размера на 3000 лева – насрещният иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за работа в уговорения в договора за придобиване на квалификация, срок по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ.
Недоволен от решението по иска за признаване незаконността на уволнението е касаторът [фирма], представляван от адв. Х. М. от САК, който го обжалва в срок, в частта, в която е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие със заповед № 3/02.07.2012, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: поражда ли правно действие заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, без съгласието на работника или служител; как се прекратява трудовото правоотношение при конкуренция на основания и при наличието на едностранно волеизявление за прекратяване и правното значение на посочването на погрешната правна квалификация в заповедта за уволнение и води ли то до нейната незаконност, които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позовава се и прилага Решение № 554/27.10.2008 на ВКС по гр. д. № 1860/2005.
Ответницата по жалбата Б. Р. Т., представлявана от адв. Т. Т. от САК, я оспорва, като счита че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, не е налице противоречие с приложената съдебна практика, претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Недоволна от решението по насрещният иск за обезщетение за вреди е касаторката Б. Р. Т., представлявана от адв. Т. Т. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за отговорността на работника или служителя за вредите от неизпълнение на задължението по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ – да работи при работодателя за определения срок по договор за придобиване на квалификация, когато трудовото правоотношение е прекратено не по причина, за когато работникът или служителят отговаря или е прекратено едностранно от работодателя и съдът е признал неговата незаконност, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика: Решение № 227/19.04.2011 на ВКС по гр. № 1861/2010; Решение № 326/19.05.2010 на ВКС по гр. д. № 706/2009; Решение от 27.03.2014 на РС – Сливен по гр. д. № 3940/2013; Решение от 10.07.2014 на ОС– Сливен по гр. д. № 349/2014; Решение № 13/23.02.2009 на ОС – Кърджали по гр. д. № 304/2008; Решение № 1594/06.03.2013 на СГС по гр.д. № 9833/2012.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Х. М. от САК, я оспорва като счита, че жалбата е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивното решение в обжалваната осъдителна част е постановено по иск за 3000 лева, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС и приложената съдебна практика касае друга фактическа обстановка.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че главният иск е неоценяем, а паричната оценка на предмета на делото по насрещния иск пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор от 01.02.2011 г. на длъжност „Архитект”, като видно от приложено копие на трудова книжка на ищцата, правоотношението е прекратено по чл. 325 т. 1 КТ от 02.07.2012 г., със заповед № 3/02.07.2012 на ответното дружество. Съдът е приел, че не е налице прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, тъй като няма данни заповедта да е достигнала до ищцата. Със заявление от 31.07.2012 г. ищцата (заедно с други служители) е уведомила ответника, че прекратява трудовия си договор поради неизплащане на трудови възнаграждения, по повод на което ответникът е отменил предходната си заповед № 3/02.07.2012 за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като с нова заповед № 29/01.08.2012 на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е прекратил трудовия договор на заявеното от ищцата основание. По насрещния иск съдът е приел, че по повод сключен договор за придобиване на квалификация от 09.10.2007 г. на основание чл. 229 КТ, по силата на който ответникът е осигурил еднократна издръжка в размер на 6000 лева на ищцата за обучението й в У., която от своя страна е поела задължението да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация, непосредствено след това да постъпи на работа при ответника с оглед придобитата квалификация на длъжност „Архитект” за срок 3 години, като в случай, че не постъпи на работа при ответника в уговорения срок му дължи обезщетение за пропуснати ползи. В. съд е приел, че поради неизпълнение на задължението на работника да работи при работодателя през целия срок на договора, ищцата, която го е прекратила без в действителност да са налице основанията за това, дължи обезщетение съответно на неизпълнената част в размер на 3.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебната практика, че изявлението на работодателя за отмяна на уволнението поражда действие с достигането му до работника или служителя и искът за признаване на незаконността на уволнението, предявен преди узнаването за отмяната е допустим; както и че изявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по причина, за която работодателя отговаря поражда действие – трудовото правоотношение се прекратява, но ако в действителност посоченото основание не съществува, не се пораждат неговите последици, свързани с отговорността за обезщетения.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 17443/13.10.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 12187/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.