О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 27.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 25.05.2015 –две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1260 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма]-гр. София срещу определение № 513/18.02. 2015 по ч.т.д. № 621/2015 на САС, с което е отменено определение от 20.01.2015 по т.д. 10382015 г. на СГС и вместо него по реда на чл.396 ал.1 ГПК е постановил допускане на обезпечение на исковете на [фирма] чрез налагане на запор върху сметките на [фирма]-гр. София в посочените в определението банки до общия размер на 796 536,82 лева при определена гаранция,вносима от молителя в размер на 10 000 лева..
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, , т.1,т.2 и т.3 ГПК.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор, в който същият изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че молбата за обезпечение на иска има за предмет иск за връщане на платена при отпаднало основание сума с правна квалификация чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД. Съдът се е позовал на вероятната основателност на исковата претенция, тъй като от събраните доказателства по твърденията в ИМ се установява плащането на исковата сума като цена на ел.енергия по цени,съгласно Р Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за периода от издаването на този акт до отмяната му от ВАС с Р от 25.03.2013 г по адм. дело № 12 494/12 , оставено в сила с решение на петчленен състав от 19.06.2013 г. по адм.дело № 6082/13. Приел е, че е налице вероятна основателност на обезпечения иск, тъй като ответникът не е върнал платените на отпаднало основание/ отменено Р на ДКЕВР/ суми , въпреки получената покана за това от страна на ищеца.
Като обуславящ изхода на спора, с оглед преценка по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до касация се сочат въпросите за допустимостта на иск по чл.55 ал.1 ГПК при наличие на договорни отношения между страните, за основателността на предявения иск основан на договорните отношения между страните, по които едната страна е изправна и е изпълнила добросъвестно своите задължения, за това достатъчен ли е размера на гаранцията определен от съда, налице ли е обезпечителна нужда, в случаите,в които ответникът като търговец с особено качество и статут:електропреносно дружество и със значителна стойност на активите.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е, включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая така формулираните въпроси са от значение за изясняване на вероятната основателност на конкретния иск, но не и на произнасянето на съда в обжалваното определение за допускане на обезпечение. Съдът при постановяване на това определение, предмет на настоящата частна касационна жалба не е обусловил правната си воля, обективирана в него от отговорите на тези въпроси. В този смисъл така формулираните въпроси не са обуславящи пряко изхода на спора, предмет на разрешаването с определението за допускане на обезпечение на иска. От друга страна, въпросите за това, достатъчен ли е конкретният размер на гаранцията, определен от съда на 10 000 лева и налице ли е обезпечителна нужда, в случаите, в които ответникът е Ч. Р. Б. т.е. търговец с особено качество и статут:електроразпределително дружество и е със значителна стойност на активите са фактически, тъй като отговорите им са в зависимост от наличието на специфични фактически твърдения, валидни само за конкретния правен спор, а не такива по тълкуването и прилагането на определена общоприложима правна норма.
От гореизложеното следва, че в изложението на основанията за допускане до касация, липсват правни въпроси, обусловили произнасянето на съда с обжалвания акт и следователно касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о..
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 513/18.02. 2015 по ч.т.д. № 621/2015 на САС, с което е отменено определение от 20.01.2015 по т.д. 10382015 г. на СГС и вместо него по реда на чл.396 ал.1 ГПК е постановил допускане на обезпечение на исковете на [фирма] чрез налагане на запор върху сметките на [фирма]-гр. София в посочените в определението банки до общия размер на 796 536,82 лева при определена гаранция, вносима от молителя в размер на 10 000 лева..
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.