3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. София, 01.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2729 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. И. против определение от 02.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
С писмен отговор, ответникът по частната касационна жалба я оспорва.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е оставено без уважение възражение на ответник по делото, за международна неподведомственост на предявения иск за развод, предявен от С. С. И., на Районен съд – Плевен. Съдът е приел, че в чл.3 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, са предвидени седем хипотези относно компетентността на съдилищата в държавите-членки да разглеждат дела за развод, включително и такава, определяща като компетентни съдилищата на държава-членка, чиито граждани са и двамата съпрузи. Съдът е приел, че компетентността на съдилищата по чл.3 от Регламента е посочена алтернативно, като между отделните предвидени хипотези не съществува йерархия, при което е направил извод, че право на ищеца е да избере къде да предяви иска си, като ако избрания съд отговаря на някое от предвидените в Регламента условия по чл.3, този съд се явява компетентен. Въз основа на горното, както и на факта, че и двамата съпрузи са граждани на Република България, съдът е приел, че избрания от ищеца съд на територията на Република България е компетентен да разгледа иска.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, като се твърди, че същите са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитите на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос във връзка с приложението на Регламент 2201/2003 г. относно подсъдността на искове за развод, Регламент №1259/2009 г. и Регламент № 4/2009 г.
По въпроса относно приложението на Регламент №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, се излагат доводи във връзка с приложението на материалния закон във връзка с последиците от прекратяването на брака и твърдения, че разглеждайки иска в Република България, съдът ще приложи по-неблагоприятен закон относно тази последици. Изложените доводи касаят не приложението на Регламент №2201/2003 г., а приложението на материалния закон относно последиците от прекратяването на брака, най-вече „компенсаторна издръжка”, каквато касаторът твърди, че би била присъдена, ако искът за развод би бил разгледан от френски съд. В тази насока, поставените правни въпроси са неотносими към производството по допустимост на касационното производство, доколкото касаят по-скоро приложението на материалноправните норми относно определянето на последиците от прекратяването на брака, а не приложението на Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. За пълнота следва да се отбележи, че единствената хипотеза, при която обичайното местопребиваване на който и да е от съпрузите или на двамата е ирелевантно, е общото гражданство на двамата съпрузи. Съдът на държавата, чиито граждани са и двамата съпрузи, винаги притежава компетентност да разгледа иска за развод, при подадена искова молба от единия от двамата съпрузи, независимо от обстоятелството, че двамата съпрузи са граждани и на друга държава – членка. По твърденията за наличието на друг процес в Република Франция, отново по иск за развод, предявен от съпругата, следва да намери приложение чл.19 от Регламента, но това обстоятелство /необсъждано от съда/ не може да доведе до извод за допустимост на касационното обжалване. Останалите правни въпроси, са свързани с приложимото право при разглеждането на спора по същество и са неотносими към настоящото производство, на първо място, защото то касае компетентния съд за разглеждане на иска, а на следващо, тъй като въззивния съд не се е произнасял по тях, за да се търси наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, като разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като с оглед изхода на спора по същество на предявения иск, същите следва да се присъдят от съдилищата, в рамките на инстанционното разглеждане на спора.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.