ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 712
София, 03. юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2123 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 19189/17.12.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 16286/2014, с което е потвърдено решението от 07.08.2014 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 17990/2014, с което са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът М. И. Й., представляван от адв. Г. Ц. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос кои ръководни длъжности попадат в кръга „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд , разрешаван е противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Позовава се на противоречива съдебна практика и прилага: решение от 11.10.2013 г. на Ломския районен съд по гр. д. № 602/2013; решение № 249/18.07.2012 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 259/2012; решение № 1629/18.01.2000 на ВКС по гр. д. № 522/2009; решение № 422/07.11.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. 1345/2013; решение № 128/25.05.2011 на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 244/2011; решение № 200/17.02.2000 на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма], представлявано от юрисконсулт В. Й. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Ръководител, отдел по продажбите” по безсрочен трудов договор, като със Заповед № 49/06.02.2014 е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, във връзка със сключен на 26.06.2013 г. договор за възлагане на управлението на [фирма], като с решение на Съвета на директорите е определен нов изпълнителен директор. Съставът на Софийския градски съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и е приел, че уволнението е законно, поради обстоятелството, че заеманата от ищеца към момента на уволнението длъжност попада в категорията „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, той няма претендираното значение, тъй като е решен в съответствие със задължителната практиката на Върховния касационен съд, че ръководна е длъжността на лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и че характерът на длъжността (ръководна) зависи не само от нейното наименование, а се определя от трудовата функция и задълженията, посочени в длъжностната характеристика.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19189/17.12.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 16286/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.