ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 716
София, 04.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6455 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ст.юрисконсулт Д.А. като процесуален представител на [община] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 15.VІІ.2014г. по в.гр.д. № 429/2014г.
Ответникът по касационната жалба Ф.Х. С. не е дал отговор си по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу валидно и допустимо решение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 15.VІІ.2014г. ПОС е отменил решението на Пещерския РС от 02.ІV.2014г. по гр.д. № 555/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е развалил договора от 29.ХІІ.2008г., сключен по реда на чл.35 ал.3 ЗОС, с който [община] продала на Ф. собствеността върху 38454/64090 идеални части, съответсващи на 384.54 кв.м от УПИ ** – „К., т. и у.” кв.*** по ПУП на [населено място], и е осъдил Общината да заплати на Ф. 16324.60лв., представляващи заплатената от нея продажна цена и разноски по прехвърлянето на имота.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че процесният УПИ, целият с площ 640.90 кв.м, е застроен с едноетажна масивна сграда с площ 151.30 кв.м. С решение по гр.д № 551/2011г. на РС Пещера сградата е допусната до делба между Ф. и физическите лица Б.Р., О.Р., Дж.С. и М.С., а делбата на дворното място е допусната само между физическите лица, като искът за делбата му е отхвърлен по отношение на страните по настоящото дело. Решаващите мотиви на делбения съд са, че Ф. не е станала собственик на прехвърлените й от Общината през 2008г. идеални части от мястото, тъй като последната не е била техен собственик към момента на сключването на договора. В делбения процес, иницииран от Ф. срещу Общината и физическите лица, придобили сградата и част от мястото по реда на чл.30 ал.1 ЗППДОП /отм../, със сила на присъдено нещо делбеният съд е отрекъл правата на Ф. – купувач по договора с Общината. Решението по допускането на делбата обвързва страните, участвали в делбата, при което Ф. не може да се легитимира като собственик на закупените идеални части от УПИ, тъй като продажбата не е породила вещнопрехвърлителен ефект. С оглед на това е налице основание за разваляне на договора, тъй като продавачът е прехвърлил права, които не притежава. Налице е и основание за връщане на получената от Общината продажна цена, както и разходите на Ф. по сделката.
В първоначалното изложение на [община] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевирани са съображенията на касатора за неправилност на въззивното решение. Неправилно било прието за меродавно само решението на делбения съд – представени били по настоящото и по делбеното дело безспорни и неопровержими доказателства, че през 2008г. Общината правилно била прехвърлила и останалата част от процесния имот, върху която е построена сграда, че с оглед на това тя е нямала никакви претенции по отношение на имота и поради това като страна по делбеното дело не е обжалвала решението за допускане на делбата. В. решение било необосновано. При едни и същи доказателства решенията на РС Пещера били различни – според делбения съд Общината не е била собственик на продадения от нея на Ф. имот, а според решението по настоящото дело била собственик. При тези обстоятелства предявеният иск следвало да бъде оценен като неоснователен. Казусът бил решен в противоречие с практиката на ВКС относно правилното прилагане на материалния закон и пълното изследване и изясняване на доказателствения материал. В допълнение към изложението се сочи, че изводите на въззивния съд противоречали на т.18 от ТР № 1/2001г. на ОСГК, според която мотивите не са част от решението и със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива, визиращ констатацията на съда относно спорното право. В мотивите на решението по делбеното дело се съдържали редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не били обхванати от спорния предмет. Като се е позовал на тях въззивният съд по настоящото дело, следвал извода по т.18 – щом като по отношение на съдържащите се в мотивите юридически и доказателствени факти и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Сочи се и практика на състави на ВКС – решение по т.д. № 826/2009г. ІІ ТО и решение по гр.д. № 549/2009г. ІІ ГО, в които, обаче, поставеният въпрос не е предмет на разрешаване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
В разглеждания случай по единствения поставен от касатора процесуалноправен въпрос, уточнен от съда – представляват ли мотивите част от решението и ползват ли се те със сила на присъдено нещо, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената от касатора задължителна практика. Решаващият извод на въззивния съд е, че решението по гр.д № 551/2011г. на РС Пещера, с което не е уважено искането на Ф. за допускане делба на процесния УПИ при квота за нея 3/5 ид.части, съответстващи на 38454/64090 идеални части, които тя закупила от Общината през 2008г., а делбата на имота е допусната само между физическите лица, само на които е признато право на собственост върху него, е влязло в сила и обвързва страните по настоящото дело като участници в делбеното производство. Действително в тази връзка съдът е отчел, че мотивът за постановяването на решението по делбата е прехвърлянето от общината на Ф. на имот, на който тя не е била вече собственик поради прехвърлянето му на физическите лица през 1997г. Това обстоятелство, обаче, се е включвало в предмета на делбеното дело – спорното материално право, тъй като го е индивидуализирало /Ф. е основала претенцията си за допускане на делба на процесния УПИ на твърдение, че е придобила част от него от [община] по договора от 2008г. /чието разваляне е предмет на настоящото дело/, което твърдяно от нея право е прието за отречено с влязлото в сила решение по делбеното дело. Константна е практиката на съдилищата, че със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на спорното материално право с белезите, които го индивидуализират, в т.ч. юридическия факт, на който то е основано. В този смисъл са и мотивите по т.18 от ТР № 1/2001г. на ОСГК – „щом като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на отделно обжалване на решението”.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
По изложените съображения се налага извод, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, четвърти въззивен граждански състав, № 340 от 15.VІІ.2014г. по гр.д № 429/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: