2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 10.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2205/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Т. И., чрез адв. М. К., против решение № 2 от 5. 01. 2015 г. по в. гр. д. № 608/2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 704 от 2. 10. 2014 г. по гр. д. №_ 3685/2013 г. на Шуменския районен съд. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба И. М. Г. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението поради неформулиране на правен въпрос и непозоваване на никое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният М. Т. И. против И. М. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС. За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищцата е владяла апартамента от 11. 07. 1995 г. до 1. 08. 2004 г., когато владението е било прекъснато от ответницата И. М. Г. и съпруга й А. Г. чрез самоуправни действия /насилствено проникване в жилището, смяна на ключалката и лишаване на ищцата от фактическа власт/, за което И. и А. Г. били признати за виновни в извършено престъпление по чл. 323 НК с влязла в сила присъда от 22. 06. 2005 г. по НОХД № 1718/2004 г. на Ш.. Приел е, че прекъсването е за повече от 6 месеца, тъй като от 1. 08. 2004 г. до сега апартаментът се владее от ответницата и семейството й, както и че ищцата М. И. не е предявила иск за защита на отнетото владение. От правна страна е прието, че изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца е прекъснало придобивната давност, съгласно чл. 81 ЗС, и ищцата не е придобила правото на собственост на твърдяното от нея основание.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът дали нормата на чл. 81 ЗС, според която с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва, е приложима и в хипотезите, при които владението е прекъснато чрез насилие или престъпление. Въпросът е обусловил решаващите изводи на съда и е от значение при преценка основателността на иска. Касаторът, обаче, не сочи нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК – не твърди разрешаването на този въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика, нито противоречивото му разрешаване от съдилищата, не се позовава на конкретни съдебни актове, нито поддържа и обосновава теза, според която разглеждането на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Горното е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на решението по така поставения въпрос. Независимо от това, за яснота следва да се отбележи, че правните изводи на въззивния съд по така поставения въпрос съответстват и на съдебната практиката, формирана по приложението на чл. 81 ЗС, според която при изгубване на владението за повече от шест месеца давността се прекъсва независимо от причината за изгубване на владението /дали се касае за изоставяне на имота, отнемане на владението по скрит начин, насилствен начин или чрез престъпление/, ако в 6 месечен срок досегашният владелец не предяви иск за защита на отнетото владение /в хипотезите на отнето владение/ или предявеният владелчески иск е отхвърлен.
В останалата част на изложението се обосновава касационно основание за неправилност на решението – твърди се, че същото е неправилно, тъй като е постановено при допуснато процесуално нарушение на 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 ГПК, предвид участието в състава на окръжния съд на съдия Л. Т., участвала като съдия и по друго дело между същите страни, за същия апартамент, с предмет предявен от И. М. /ответница в настоящото производство/ против М. И. /сега ищца/ иск по чл. 108 ЗС, по който ищцата М. е посочила като придобивно основание договор за покупко-продажба с общината, сключен на 11. 07. 1995 г., по Закона за уреждане на жилищните влогове на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. В производството по чл. 288 ГПК не следва да се разглеждат основания за неправилност на обжалваното решение. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че с цитираното дело е разрешен спорът дали И. М. е била собственик на процесния апартамент на основание договор за покупко-продажба, а спорът, предмет на настоящото дело, е дали М. И. е собственик на апартамента по давност, поради което и не е имало пречка за участие в производствата по двете дела на един и същ съдия, нито участието на съдия Л. Т. в предходното дело е основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод по настоящото.
При този изход на делото жалбоподателката М. И. ще следва да бъде осъдена да плати на ответницата по касационната жалба И. М. Г. сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение на адв. С. А. по договор за правна защита и съдействие от 26. 03. 2015 г.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 5. 01. 2015 г. по в. гр. д. № 608/2014 г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Т. И. да плати на И. М. Г. сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: