4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София 11.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 2359/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. М. Ц., пълномощник на С. П. Гърбузанов, Мито Т. Г., М. Ц. Г., К. Д. П., Доля М. Й., Т. Атанасова К., Р. М. Ц., А. М. Ц., Г. Ц. Д., Н. П. Д., И. М. М., Н. С. С., С. К. С., В. К. Д., А. К. М., С. К. Й., Н. П., О. К. К., Нишан К. К., Л. Д. В., Р. А. В. и Л. Е. Б. срещу решение от 3. 10. 2014 г. по гр. д. № 12567/2010 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба „М. І” АД, чрез адв. А. Й. Р. /С./, изразява становище за липса на твърдяните от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
От името на Столична община не е подаден отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите–ищци против „М. І” АД и Столична община искове с правни основания чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им търговски обекти, представляващи два магазина, находящи се в [населено място], [улица], с площи от 96 кв.м. и от 89 кв.м., при общи граници на магазините: изток – сграда на [улица]-калкан, запад – проход за двор и калкан, север – [улица]и юг – двор.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците са собственици на индивидуални обекти в процесната сграда, построена от Ж. „Електроснабдяване” и всеки от тях – собственик на идеални части от общите части на сградата, на основание членствено правоотношение с Ж. „Е.”, учредяване право на строеж върху държавен имот в полза на Ж. за построяване на жилищна сграда, реализиране на строежа и снабдяване на всеки член кооператор с нотариален акт за собственост върху съответния жилищен обект, но не и на двата процесни магазина, находящи се в същата сграда. Относно магазините е приел, че нито Ж., нито ищците – приобретатели на построените от Ж. жилищни обекти, са придобили собствеността върху търговските обекти, тъй като земята, върху която е построена сградата, е била държавата /придобита на основание проведено през 1962 г., по реда на З. отм., отчуждително производство/, в полза на Ж. е било учредено, също през 1962 г., право на строеж на сграда по одобрен архитектурен проект, който не е съхранен, но съобразно разпоредбата на чл. 48 /отм./ ЗС и чл. 1 от Правилника за Ж. /приет с ПМС от 17. 06. 1954 г., Изв. бр.51/54 г., изм. ДВ бр. 78/58 г./ жилищностроителни кооперации са имали право да придобиват собственост само върху обекти предназначени за задоволяване на жилищни нужди /жилища, ателиета и гаражи/, не и върху такива за осъществяване на търговска дейност. Затова и в разпределителния протокол магазините не са били вписани като разпределени на член-кооператори или на Ж. и за същите няма издадени нотариални актове в полза на член-кооператори. В обобщение е направен извод, че Ж. не е имала право да придобива търговски и други обекти за осъществяване на стопанска дейност, поради което построените такива в сграда на Ж. са собственост на собственика на земята, на осн. чл. 92 ЗС – в случая държавата. Съобразени са и разпоредбите на чл.чл. 28 и 29 ЗС в редакцията им към 1951 г., според които физически лица не са имали право да придобиват в собственост търговски обекти. Прието е, че магазините не представляват и обща част на сградата по естеството си или по предназначение, поради което и като такива не се явяват съсобствени на ищците.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът какви обекти от сгради, построени от Ж. учредени при действието на чл. 48 /отм./ ЗС и Правилника за Ж. /приет с ПМС от 17. 06. 1954 г., Изв. бр.51/54 г., изм. ДВ бр. 78/58 г./, Ж. е имала право да придобива – само такива за задоволяване на жилищни нужди /жилища, ателиета, гаражи/ или и търговски обекти – магазини с твърдение, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е решен при несъобразяване със задължителната съдебна практика – основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т. 2 ГПК. Т. противоречие не е налице. Не са представени съдебни решения, представляващи задължителна или незадължителна съдебна практика, в които така поставеният въпрос да е разгледан и решен противоречиво. Приложените към изложението актове са: решение № 227 от 21. 07. 2010 г. по гр. д. № 50/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и ТР № 44/1975 г. Изводите в обжалваното въззивно решение напълно съответстват на приетото в цитираните решения. В решение № 227 от 21. 07. 2010 г. по гр. д. № 50/2009 г. на ВКС, І г.о. се приема, че жилищностроителните кооперации, организирани, учредени и регистрирани при действието на чл. 48 /отм./ ЗС, Правилника за Ж. /отм./ и Типовия устав на Ж. са имали ограничена правосубектност – възможността им, като юридически лица, да придобиват собственост върху построените обекти е била ограничена само до обектите за задоволяване на жилищни нужди, изградени по силата на учредено в полза на Ж. право на строеж или върху собствено дворно място, тъй като при действието на посочените норми жилищностроителните кооперации са се създавали за организиране на жилищностроителна дейност – за снабдяване на членовете й с обекти за задоволяване на жилищни нужди /жилища, ателиета и гаражи/, но не й с обекти за осъществяване на стопанска дейност. Посочено е, че горното следва и от разясненията в ТР № 44/1975 г., ППВС № 3/83 г. и ППВС № 4/87 г. Изводите на състава на въззивния съд по поставения от жалбоподателите въпрос са съобразени напълно с приетото по същия въпрос в цитираните решения, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по така поставения въпрос.
Вторият въпрос е дали при действието на отменената норма на чл. 48 ЗС и на чл.чл. 28 и 29 ЗС /в ред. 1951 г./ всички обекти в построени и финансирани от Ж. сгради, които обекти не са задоволяване на жилищни нужди /не са жилища, гаражи и ателиета/ стават собственост на държавата – с твърдение, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. По така поставения въпрос има формирана задължителна съдебна практика /решение № 227 от 21. 07. 2010 г. по гр. д. № 50/2009 г. на ВКС, І г.о./ и няма необходимост от осъвременяване или промяна на даденото със същата тълкуване. Повторното разглеждане на въпроса не би допринесло нито за точното прилагане на отменената разпоредба на чл. 48 ЗС и на чл.чл. 28 и 29 ЗС /в ред. 1951 г./, нито за развитието на правото.
Последният въпрос е свързан с проблема дали е допустимо съдебно решение, постановено по непредявен иск. Твърди се, че в случая искът бил за установяване нищожност на съставен за процесния имот акт за държавна собственост, а съдът се е произнесъл по непредявен ревандикационен иск. Не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо на соченото основание. Видно е от исковата молба, че в същата са изложени твърдения за придобито от ищците право на собственост върху процесните два магазина на сочените от тях основания, а искането е: „да ни признаете правото на собственост върху двата магазина, находящи се в [населено място], на [улица] да осъдите „М.” да ни предаде владението върху същите”. Както обстоятелствената част, така и петитума сочат категорично и несъмнено на иск с правно основание чл. 108 ЗС, по какъвто се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение.
При този изход на делото касаторите следва да бъде осъдени да платят на „М. І” Е. общо сумата 1000 лв. /всеки от тях по 45, 46 лв./ разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 3. 10. 2014 г. по гр. д. № 12567/2010 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.
ОСЪЖДА С. П. Гърбузанов, Мито Т. Г., М. Ц. Г., К. Д. П., Доля М. Й., Т. Атанасова К., Р. М. Ц., А. М. Ц., Г. Ц. Д., Н. П. Д., И. М. М., Н. С. С., С. К. С., В. К. Д., А. К. М., С. К. Й., Н. П., О. К. К., Нишан К. К., Л. Д. В., Р. А. В. и Л. Е. Б. да заплатят на „М. І” АД общо сумата 1000 лв. /всеки от тях по 45,46 лв./ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: