О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С.,15.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2002/2014 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионален спортен клуб [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 2256 от 04.12.2013 г. т.дело 1527/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2013 г. по т.д.№ 5356/2011 г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от [фирма] иск срещу касатора с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 90 378 лв., представляваща цена на доставени стоки по договор за дистрибуция по фактури, издадени в периода от 30.12.2010 г. до 01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 7 987.67 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация не е изразил в срока по чл.287, ал.1 ГПК становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 90 378 лв., представляваща цена на доставени стоки по договор за дистрибуция по фактури, издадени в периода от 30.12.2010 г. – 01.06.2011 г., въззивният съдебен състав препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите му, в които е прието от фактическа страна, че между страните по делото е сключен договор за дистрибуция от 19.07.2010 г., по който ответникът като дистрибутор поел задължението да купува и препродава за своя сметка продуктите, предоставяни от ищеца – доставчик, а именно кафе на зърна с посочената марка съгласно подписано на същата дата търговско споразумение за продажба. Представените по делото двустранно подписани от страните фактури и складови разписки с описани в тях стоки на стойност съгласно посоченото във фактурите не са били оспорени от ответника. По делото е изслушано основно и допълнително заключение на ССЕ, според които издадените от ищеца 12 броя фактури в периода от 30.12.2010 г. – 01.06.2011 г. на обща стойност 106 736,44 лв., са надлежно осчетоводени от ответника по сметка 401 „задължения към доставчици”, включени са в дневниците за покупки по ДДС и са отразени в справки-декларации, като за тях са подадени данни в ТД на НАП и ответникът е ползвал данъчен кредит. Вземането на ищеца за стойността им частично е погасено чрез усвояване на предоставена от ответника банкова гаранция в размер на 16 358,44 лв., поради което за дължима е приета сумата от 90 378 лв., както и лихва за забава в размер на 7 987,67 лв., начислена след изтичане на 21 дни след датата на издаване на съответната фактура. По възражението на ответника, че не е получил стоките, предмет на фактурите, въпреки изложените съображения за преклудирането му като направено след отговора по чл.131 ГПК, въззивният съд, като се позовал на двустранно подписаните стокови разписки и фактури, както и на извършеното осчетоводяване от ответника и получения от него ДДС е възприел изводите на СГС, че искът е доказан по основание и размер в уважената му част.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че правно значими за изхода на спора за следните въпроси: 1/ С какви категорични доказателства се установява извършеното фактическо предаване на стоките; 2./Достатъчно ли е тяхното фактуриране без представяне на приемо-предавателен протокол, за да се приеме, че описаното в тях количество стоки действително са доставени. 3./ Каква е доказателствената стойност на представени стокови разписки и др.писмени доказателства за реалното предаване на продадените стоки- чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така поставените въпроси не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото те са относими към факта на получаване на стоките, който поради настъпилата преклузия за оспорване на представените по делото двустранно подписани фактури и стокови разписки към тях, съдът е обосновал решаващите си изводи основно с констатациите на вещото лице за извършеното им осчетоводяване от ответника и получения от него ДДС. Същите изцяло са съобразени с разрешенията, дадени с Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.№593/2009г.,ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.
С оглед на това въпросите, така както са формулирани не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на спора по делото и поради това не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. /В. в тази връзка т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС./
Доколкото формулирането на правен въпрос е основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2256 от 04.12.2013 г. т.дело 1527/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: