4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
гр. София, 15.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2983 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. и. по г., г. и к. – Б. против решение № 1460/04.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 171/2015 г. от ІV-г състав на СГС.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на въззивния съд се е произнесъл по основателността на обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Предвид твърденията в исковата молба за неспазване на срока за налагане на дисциплинарното наказание, както и своевременно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ,съдът е приел за спорен между страните по делото въпросът кога е връчена на ищеца заповед № 03-65/11.03.2014г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът е приел, че връчването е от значение, за това дали въобще е налице породило правното си действие уволнение и от кой момент / което е отправна точка за изчисляване на давностните срокове по чл. 358, ал. 1 КТ и на преклузивните срокове по чл. 194 КТ/. Ответникът е поддържал становище, че меродавно е връчването по реда на чл.47 ГПК на изпратената от работодателя до ищеца нотариална покана, акт № ***, т.*, рег.№ **** от 12.03.2014г., с приложена към нея заповедта, поради което за дата на връчване на заповедта, респ. на налагане на дисциплинарното наказание, следва да бъде приета датата 26.03.2014г. Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването, като е предвидена възможност и още един способ за връчване на заповедта чрез изпращането й по пощата /чл. 195, ал. 2, изр. 2 КТ/, като за да е надлежно това връчване, не е необходимо то да е извършено лично на получателя – редовно е и всяко друго връчване, което е извършено съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл. 47 във вр. с чл.41, ал.3 ГПК / отм./, сега чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Прието е от състава на въззивния съд, че изброяването на начините на връчване в чл.195, ал.2 ГПК не е изчерпателно, като връчването на заповедта за дисциплинарно наказание може да се установява с всички допустими доказателства. След като е допустимо уведомяването за заповедта да се осъществи и по друг начин, а именно чрез способите за връчване на съдебни книжа съобразно процесуалния закон, включително и чрез нотариус, в това число и по реда на чл.47 ГПК, тъй като приложимостта на разпоредбите на чл.37 – чл.55 ГПК при връчването на нотариални покани с оглед разпоредбата на чл.50 ЗННД е ясно законодателно уредена, то съдът е приел, че следва да бъде осъществена преценка по редовността на връчването на нотариалната покана, съответно на уволнителната заповед. Прието е, че извършеното връчване на нотариалната покана не може да се приеме за редовно, тъй като законовите изисквания по чл.47, ал.1 ГПК за залепване на уведомление не са спазени, доколкото се установява, че адресът на ищеца в действителност е посетен само веднъж и след като на същия не е открито лице, което да е съгласно да я получи, е залепено уведомление / без конкретизация на мястото на залепване/. Ето защо, настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че не е спазена изцяло процедурата по чл.47 ГПК, изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно време в рамките на около месец, при които лицето да не е открито, както и да не е намерено лице, съгласно да получи книжата, след което връчителят следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, или ако до тях няма достъп – на входната врата или друго видно място. Смисълът на залепване на уведомлението е адресатът да се яви на указаното място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа, а когато не се яви в срока за получаването им, с изтичането му се счита, че книжата са връчени съобразно чл.47, ал.5 ГПК. В конкретния случай няма основание нотариалната покана да се приеме за редовно връчена по смисъла на чл.47, ал.5 ГПК, респ. ищецът – за уведомен за заповедта за дисциплинарно наказание на поддържаната от ответника дата – 26.03.2014г. Въз основа на горното, състава на съда е приел, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относимия правен въпрос, сочен от касатора към производството по чл.288 ГПК е, за да е редовно връчването на нотариална покана чрез залепван на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК, необходимо ли е нотариусът да е посетил адреса няколко пъти в рамките на около месец, по различно време. Това е и правният въпрос, обосновал изводите на съда относно основателността на предявените искове, като втория сочен правен въпрос не е обосновал изводите на съда и следва да се приеме, че е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
По относимия правен въпрос, съдът е приел, че за да е редовно връчването на нотариална покана чрез залепван на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК, необходимо е нотариусът да е посетил адреса няколко пъти в рамките на около месец, по различно време. Нормата на чл.47, ал.1 ГПК е ясна и непротиворечива, като необходимостта от неколкократни посещения на адреса в рамките на един месец следва както от тълкуванията, дадени в съдебната практика, така и от законовите разпоредби на чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 ГПК, макар към тях да липсва изрично препращане в разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика – решение №975/10.12.2009 г. по гр.д.№ 4729/2008 г. на І-во гр.отд., поради което и не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото и съдът е съобразил задължителната практика на ВКС.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание за допускането на касационното обжалване. От страна на ответника по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, но липсват данни такива да са сторени в касационното производство.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1460/04.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 171/2015 г. от ІV-г състав на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.