О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 314
София, 17.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Мария Славчева
ч. т. дело № 143/2015 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 72 ГПК, вр. чл. 211, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 2427 от 06.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3017/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 18.06.2014 г. по гр. д. № 209/2014 г. на Врачански окръжен съд в частта, в която са върнати на ответника [община] подадените с отговора на исковата молба насрещни алтернативно предявени искове с правно основание чл. 211, ал. 1 ГПК.
В частната касационна жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното определение в противоречие с процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на касационно обжалване в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК не намира приложение, тъй като насрещните искове са предявени от ответника, а исковете, по които е внесена държавна такса са предявени от ищеца и внесената държавна такса не може да ползва и исковете на противната страна.
Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по значимите според него въпроси на процесуалното право както следва: 1./ „Когато в едно производство са налице евентуално съединени искове, предявени от различни страни в производството и е внесена такса по единия от тях (основния), то дължи ли се внасяне на държавна такса по евентуалния иск, при положение, че произнасянето по евентуално съединения иск е обусловено от произнасянето по основния иск и практически може изобщо да не се стигне до произнасяне по него; 2./ В тази хипотеза приложим ли е по аналогия чл. 72, ал. 2 ГПК, независимо от разликата в субекта, предявил исковете.
Настоящият състав намира, че текстът на разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК е ясен и не се нуждае от корективно тълкуване. Законодателят изрично е посочил, че една държавна такса се събира за алтернативно или евентуално съединени искове, предявени с една молба. В конкретния случай това изискване не е налице, тъй като основният иск е предявен от ищеца с исковата молба, докато насрещните искове са предявени от ответника с отделна молба. Още повече не е изпълнено и следващото изискване на закона, за да бъде дължима една държавна такса – исковете да са предявени срещу едно лице. В настоящия случай не е налице идентичност на субектите, срещу които са предявени исковете, които са ищец и ответник. Няма пречка насрещният иск да бъде предявен като евентуален, но по всеки от предявените искове – главен и евентуален – отговорността за разноски, включително за държавна такса, се носи отделно от всяка от страните, предявила отделните искове.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2427 от 06.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3017/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: