О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 395
София, 18.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2219/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. И. К. и [фирма] [населено място], са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІV-Г състав № 18685 от 01.12.2014г. по гр.д.№ 14445/2014г.
Ответниците чрез процесуалния представител адв. В. Ж. от САК са подали отговор, в който изразяват становище, че обжалваното решение е валидно и допустимо и касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 26 състав от 01.04.2014 г. по гр. д. № 14674/2008 г. , с което са уважени предявените срещу М. И. К. и [фирма] ревандикационни искове за предаване владението на следните недвижими имоти: 1. конюшна и стая за гледачи към нея, с инвентарни номера 5131 и 7713, находящи се в парцел І по парцеларния план на стопанския двор на [населено място] , Столична община, със застроена площ от 700 кв. м., заедно с прилежаща площ от 2 300 кв. м.; 2. парцел с бетонова площадка с инвентарен № 6 в парцел ІХ по парцеларния план в същия стопански двор, със застроена площ от 950 кв. м. и толкова прилежаща площ; 3. парцел с бетонова площадка с инвентарен № 7 в парцел Х по парцеларния план на стопанския двор на [населено място] със застроена площ от 950 кв. м. и прилежаща площ 950 кв. м..
В. съд е бил сезиран с бланкова въззивна жалба, в която не са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, извършил е въззивна проверка само по въпросите, по които е длъжен да следи служебно – за валидност и допустимост на решението и съблюдаването на императивни материалноправни норми и като не е констатирал такива пороци, препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Софийския районен съд, е потвърдил решението.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради следното: не е посочен съдията-докладчик; произнесено е по нередовна въззивна жалба ; исковата молба е нередовна – ищците не са изпълнили дадените им съда указания от 30.05.2008г. и производството е следвало да бъде прекратено; не е удостоверена представителната власт на ищците, не са представени доказателства за материалноправната и процесуалноправна активна легитимация, както и не е съобразено, че с решение на ВКС по гр.д.№ 591/2011г. е обезсилено решението по гр.д. 1296/2007г. в частта, в която е признато за нищожно дарението по нот.акт № 181/1998г.
Посочените основания не поставят съмнение за недопустимост на обжалвания съдебен акт. В. решение не е произнесено по нередовна въззивна жалба. В. жалба би могла да бъде нередовна, ако е подадена след изтичане на срока за обжалване или не отговаря на изискванията на чл. 260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК, които в случая са били спазени. Подаването на въззивна жалба преди получаване на препис от решението е право на страната и не обуславя нейната недопустимост.
Не отговарят на данните по делото твърденията, че не са били отстранени нередовностите на исковата молба съобразно указанията на съда от 30.05.2008г. – посочени са адресите на ответниците; представена е нова искова молба на 11.08.2008г. с уточнение на обстоятелствата, от които произтича правото на собственост на ищците, удостоверена е представителната власт на адв. В.Ж. с представени заверени като препис пълномощни съобразно чл.183 ГПК. Искът е предявен от лица, които твърдят че са носители на правото на собственост , следователно са процесуално легитимирани да инициират производство за разрешаване на възникналия гражданскоправен спор, а доказването на материалноправната легитимация е условие за основателността на предявения иск, а не за неговата допустимост.
Обезсилването на предходно решение като постановено по непредявен иск не води до недопустимост на последващ иск на същото правно основание, защото липсва формирана сила на пресъдено нещо, което да доведе до непререшаемост на правния спор на основание чл. 299 ал.1 ГПК.
Непосочване на докладчика на въззивното решение не е порок, който да води до неговата недопустимост поради отсъствие на изрично изискване затова в чл. 236 ГПК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК и липса на съмнение за допустимостта на обжалваното решение, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІV-Г състав № 18685 от 01.12.2014г. по гр.д.№ 14445/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: