О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр.София, 19.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3062/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на П. Д. С. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1106/ 27.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 1557/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 09.03.2015 г. по гр.д.№ 537/ 2015 г. и по този начин е оставено без уважение искането на касатора да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса по предявените от него искове против М. С. С. и Б. С. С..
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно отхвърлил жалбата му по съображения, че не е представил декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК. Според него достатъчно условие за уважаване на искането му е представянето на доказателства, че е регистриран като безработен. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено и да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса по предявените от него искове.
С оглед допускане на касационното обжалване, от приложеното към частната жалба изложение следва да бъде уточнен процесуалноправният въпрос нищожен ли е съдебен акт, в който не са посочени номера и датата на издаване и който не е аргументиран. Освен това в изложението са формулирани оплаквания за необоснованост на обжалваното определение и за постановяването му при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Практиката по уточненият (при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос, по който касаторът претендира допускане на обжалването, е уеднаквена от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК. В решение № 355/ 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., I г.о. (както и цитираните в него други актове) се приема, че решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви обаче не се приравнява на липса на надлежно волеизявление. Не засяга валидността на волеизявлението и липсата на номер и дата на постановения акт (в конкретния случай това е без значение за допускане на обжалването, тъй като и първоинстанционният, и въззивният акт, са датирани).
Наличието на установена практика по въпроса, по който се претендира допускане на касацонно обжалвано (и с която практика въззивното определение е съобразено), изключва възможността този въпрос да има значението по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Що се касае до доводите на касатора за необоснованост на обжалваното определение и постановяването му при съществени процесуални нарушения, те не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Тези доводи могат да бъдат разгледани само ако са налице предпоставките за допускане на обжалването, а в случая такива няма.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 1106/ 27.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 1557/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: