3
определение по ч.гр.д.№ 3158 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 22.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3158 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 5955 от 13.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 19976 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, IV В състав, с което е оставена без уважение частната жалба на горепосоченото търговско дружество срещу определение от 15.09.2014 г. на Софийския районен съд, 44 състав за прекратяване на гр.д.№ 51797 от 2013 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Пълномощникът на касатора твърди, че приетото в обжалваното определение на СГС противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 550 от 12.05.1972 г. по гр.д.№ 395 от 1972 г. на ВС, ГК, Трето г.о., решение № 762 от 23.10.1990 г. по гр.д.№ 668 от 1990 г. на ВС, ГК, Трето г.о., решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр.д.№ 148 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Следва ли да се прекрати като недопустимо /поради липса на правен интерес/ производство по предявен отрицателен установителен иск, когато срещу друг ответник, на друго основание и за друг предмет на делото ищецът е водил дело по чл.108 ЗС, което е прекратено поради отказ от иска, 2. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди и другите събрани по делото доказателства и да без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Освен това, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС както по горепосочените два правни въпроса, така и по въпроса: 3. Допустим ли е иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен след като е направен отказ от иск по чл.108 ЗС между други страни, с друго основание и друг предмет /различен имот/.
В писмен отговор пълномощникът на ответника [фирма] оспорва частната жалба. Претендира за направените по настоящото дело разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на въззивния съд на 19.03.2015 г., а частната жалба е подадена по пощата на 26.03.2015 г./. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да бъде допусната до касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
В случая не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия и третия поставени от жалбоподотеля правни въпроси: 1. Следва ли да се прекрати като недопустимо /поради липса на правен интерес/ производство по предявен отрицателен установителен иск, когато срещу друг ответник, на друго основание и за друг предмет на делото ищецът е водил дело по чл.108 ЗС, което е прекратено поради отказ от иска и 3. Допустим ли е иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен след като е направен отказ от иск по чл.108 ЗС между други страни, с друго основание и друг предмет /различен имот/. Приетото в обжалваното определение по тези въпроси напълно съответства на актуалната задължителна практика на ВКС по въпроса кога е допустим отрицателния установителен иск за собственост- Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият поставен от жалбоподателя въпрос /може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди и другите събрани по делото доказателства и да без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни/ също не е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика, защото в обжалваното определение са обсъдени всички доказателства във връзка с допустимостта на иска.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по поставените правни въпроси има съдебна практика /посочената по-горе/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
Предвид на гореизложеното и тъй като жалбоподателят не е посочил други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС съставът на Върховния съд няма право служебно да поставя други такива въпроси, касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят дължи на ответника направените от него разноски по делото пред ВКС, но тъй като не са представени доказателства за направени такива разноски, разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5955 от 13.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 19976 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГК, IV В състав.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.