О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 22.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2419 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. Д. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 197 от 30.04.2014 год., по в.гр.д.№ 174/2014 год., с което след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на Димитровградския районен съд № 419 от 20.12.2013 год., по гр.д.№ 1064/2013 год. е уважен предявения от ТД [фирма], [населено място] срещу касатора положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено по отношение на последния, че ищцовото търговско дружество има към него изискуеми вземания по фактура № 365/10.08.2012 год. и по фактура № 366/ 10.08.2012 год., възлизащи в общ размер на 14 090.45 лв. – неизплатена продажна цена на описаните в същите стоки, обезщетение за забава за периода 11.08.2012 год. – 29.04.2013 год. в размер на 517.25 лв. по първата и обезщетение за забава за периода 11. 08. 2012 год. – 29.04.2013 год. от 518.25 лв. за втората, ведно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от 07.05.2013 год. до окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 463 от 09.05.2013 год., по ч.гр.д.№ 695/2013 год. на Д..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба, обективирано в процесните фактури, като защитната му теза, че въз основа на спечелена от него малка обществена поръчка на стойност 6 500 лв. е извършена еднократно определен вид доставка, за която е съставен протокол от 18. 06. 2010 год. и елементите на която не се покриват със стоките, описани в процесните фактури. Позовавайки се на поведението на оправомощените да го управляват, като ЮЛ- търговец, органи касаторът изразява несъгласие и с изразеното от въззивната инстанция разбиране, че ненадлежното му представителство по отношение на процесните доставки, обективирани в двустранно съставените фактури, е преодолимо по правилото на чл.301 ТЗ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право, свързани с доказателствената стойност на издадената фактура – частен свидетелстващ документ, с правното значение и последици на счетоводното записване на съответните фактури в търговските книги и счетоводство на страните по делото, при наличие или не на ползван данъчен кредит и с приложното поле на чл.301 ТЗ, с оглед вложения от законодателя смисъл в понятието „противопоставяне на търговеца”.
Като израз на поддържаното противоречие в съдебната практика и задължителната практика на ВКС са посочени: решение № 203 от 09.06.2003 год., по гр.д.№ 625/2001 год. на І г.о. на ВКС, решение № 188/17.04.2012 год., по в.гр.д.№ 318/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд, решение № 211 от 30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о., решение № 358 от 18.06.2010 год., по гр.д.№ 1183/2009 год. на ВКС и определение № 103 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 630/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото и относими към спора доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, е приел за доказано наличието на валидно сключен между страните договор за продажба, обективиран в двустранно подписани данъчни фактури: № 00000000365 / 10. 08.2012 год. и № [ЕГН] / 10. 08.2012 год., по които ответникът е останал задължен с посочената в същите цена на описаната стока, поради непрестирането и на ищеца, като доставчик едновременно с получаването и.
Позовавайки се на извършеното осчетоводяване на процесните две фактури в счетоводството на ответника, макар и в задбалансова с-ка 911 ”Чужди материални активи”, а не в с/ка „Доставчици” и без включването им в дневника на покупките, както и на отсъствие на законово изискване за форма, като условие за действителност на продажбата на движими вещи, въззивната инстанция е преценила като неоснователни доводите на [фирма] за липса на валидна сделка между страните, от която да е надлежно възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение помежду им и за неприемане на доставената стока, поради констатирани недостатъци на същата.
Изложени са съображения, че доколкото в хода на делото ответникът не е оспорил автентичността на представените фактури, като подписани от лице без представителна власт за търговеца, то тези частни свидетелстващи документи, обективиращи съответните договори за продажба на описаните в тях стоки – достатъчно индивидуализирани и с определена от съконтрахентите цена са му противопоставими и го обвързват.
Допълнителен аргумент в подкрепа на приетото за валидно съществуващо облигационно правоотношение между страните по договор за търговска продажба, според съжденията на въззивната инстанция в съобразителната част на обжалваното решение, се явява и извършеното на 10.08.2012 г. приемане на процесната стока от страна на ответното дружество, чрез негов служител, удостоверено с двустранно подписани приемо- предавателни протоколи, чиято автентичност не е само не е оспорена в процеса, но е установена от показанията на св.Ив.Р., работил като снабдител във [фирма] към релевантния за спора момент и подписал, именно в това си качество, документа. Отделен, според въззивната инстанция, е въпросът, че дори и тези протоколи да са подписани от лице без представителна власт за търговеца, то при отсъствие на данни по делото за извършено от последния противопоставяне веднага след узнаване за осъщественото от негово име получаване на стоката, то по силата на законовата презумпция на чл.301 ТЗ се счита за потвърдено, с което е доказано предаването и от продавача.
С оглед на тези данни и безспорното наличие на изпратената до ищеца покана за връщане на получената стока почти година след приемането и без възражение и едва след образуване на заповедното производство Хасковският окръжен съд е стигнал до извод както за недоказаност на твърдяния от ответника факт – наличие на недостатъци на същата, обуславящи освобождаване на купувача за цената и, така и за отпадане на облигационната връзка между страните.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Формулираните от касатора правни въпроси, свързани с доказателствената стойност на издадената фактура, като частен свидетелстващ документ, с доказателственото значение и правни последици на осчетоводената в счетоводството на страните по делото фактура, при наличие, или не на ползван данъчен кредит, както и за приложното поле на чл.301ТЗ несъмнено са релевантни за изхода на делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – обща главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Недоказано по отношение на същите е твърдяното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Възприетото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие със задължителната за него практика на ВКС, формираната по реда на чл.290 ГП и отразена както в цитираните от касатора съдебни решения, така и в тези, служебно известните на настоящия съдебен състав : № 252 от 03. 01. 2013 год., по т.д.№ 1067/2011 год. на ІІ т.о.; № 71/0809.2014 год., по т.д. № 1598/ 2013 год. на ІІ т.о., № 109/ 07. 09. 2011 г., по т.д.№ 465/2010 г., № 228 / 07. 01.2015 г., по т.д.№ 3597 /13 г. на І т.о., № 92 от 07.09.2011 год., по т.д. № 478/2010 год. на ІІ т.о. № 225/ 01. 01. 2013 год., по т.д.№ 1067/2011 г. на ІІ т. о. и др..
Същата е в смисъл, че отразяването на фактурата, като първичен счетоводен документ, който се издава от доставчика за продажба на стоково-материални ценности, дори и в случаите, когато не е двустранно подписана, какъвто не е разглежданият, в счетоводните регистри на страните, респ. в търговските им книги, независимо от ползването или не на данъчен кредит, съставлява признание за възникването и за размера на задълженията обективирани в тази фактура.
В съответствие с установената съдебна практика е и преценката на Хасковския окръжен съд на доказателствената сила на издадената от продавача фактура, на частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, а има производна формална доказателствена сила, която е основана на първичните счетоводни документи и в тази см. удостоверява само факта на писменото изявление и неговото авторство, но не и други факти. Затова и при оспорване на същата съдът е длъжен да прецени доказателственото и значение за удостоверените с нея факти, наред с всички останали доказателства по делото.
Хасковският окръжен съд е процедирал в съгласие с тази практика, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, тъй като изводите си за обвързаността на страните от твърдяния в исковата молба договор за продажба, обективиран в процесните двустранно подписани фактури, за получаване на описаните в тях стоки от ответника- купувач и за възникване в тежест на последния на задължение за плащане на посочената в тях цена, е изградил въз основа на подробен цялостен анализ ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, касаещо конкретните извършени счетоводни операции в счетоводствата на страните.
Недоказано е визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.301 ТЗ. Според задължителната практика на ВКС, израз на която са постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 46/2009 год., по т.д.№454/2008 год. на ІІ т.о., № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о., № 57 от 07.06.2011 год., по т.д.№ 463/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др. презумпцията за потвърждаване, поради липса на противопоставяне по чл.301 ТЗ всякога е приложима с оглед на конкретни действия от страна на търговеца какъвто е смисълът на това правило, установено от законодателя. Що се касае до факта на узнаване на самото извършено без представителна власт действие и липсата на противопоставяне, то те подлежат на пълно и главно доказване в процеса, както е приел и въззивният съд. Дали, обаче, преценката на конкретните доказателства на решаващия съд, обусловила крайния правен резултат по делото е обоснована или не, която всъщност касаторът оспорва, е въпрос, който относим правилността на обжалвания съдебен акт, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК и е ирелевантен за обосноваване приложното поле на касационното обжалване.
При наличие на задължителна практика на касационната инстанция по поставените от касатора правни въпроси, с която въззивното решение е съобразено, критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложим, съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че определенията на ВКС по чл.288 ГПК, на които касаторът се позовава, не са от категорията съдебни актове, които се включват нито в задължителната практика на касационната инстанция, нито във формираната от съдилищата практика, според постановките в цитираното по- горе ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени, но при доказано реално извършване на същите, което в случая не е налице. Видно от съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 30.06.2014 год. между адв. Б. „Д. Е.” Е., в него единствено е отразено, че последният, в качеството си на доверител се задължава да заплати уговореното адвокатско възнаграждение на адв. Б. от АК, [населено място] в размер на сумата 740 лв. в деня на сключване на договора”. В същия, или в друг документ, обаче, няма данни това плащане да е реално осъществено , т.е. сумата да е била престирана, така както е договорено, вкл., чрез вписване факта на извършеното на довереника плащане „в брой”.
Поради това и предвид задължителните указания в ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС искането, поради недоказаност на извършените деловодни разноски, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 197 от 30.04.2014 год., по в.гр.д.№ 174/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: