О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 23.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2065 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 13 от 18. 02. 2014 год., по т.д.№ 387/2013 год., с което е потвърдено решение № 333 от 07.10.2013 год., по т.д.№ 3/2013 год. на Бургаския окръжен съд за уважаване на предявения от „П. А.” Е., [населено място] срещу касатора, като ответник, иск по чл.92, ал.1 , във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 20 000 евро – договорна неустойка за неизпълнение на сключено между страните споразумение от 24.09.2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 03.01.2013 год. до окончателното и изплащане и в тежест на последния са поставени и деловодните разноски в общ размер от 3 134.66 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното и процесуално право, а именно: 1.”Допустимо ли е съдът да преценява, кое нарушение по договора е малозначително, ако има уговорена клауза, че за всяко нарушение се дължи неустойка?”; 2. „Допустимо ли е да бъде приет за действителен предварителен договор, в който не е уточнено какво се прехвърля – липсва описание на имота, тъй като той не представлява самостоятелно УПИ, нито към момента на сключването му, нито в последствие са уточнени граници, площи и конфигурации?”; 3. „Допустимо ли е да бъде приет за действителен предварителен договор, след като не е ясно определена цената и сроковете за плащане – има противоречие относно цената- уговорена е крайна цена и цена на квадратен метър, уговорено е плащане при настъпване на определени събития и същевременно е уговорено, че ако не настъпи събитие, което настъпва след тези уговорени събития, то задълженията не се прилагат?”; 4.”Допустимо ли е да се дължи неустойка, ако предварителният договор, по която е уговорен е нищожен, или ако не може да бъде обявен за окончателен?”.
Като израз на визираното противоречие в съдебната практика са цитирани: решение № 508/25.11.1998 год. , по гр.д.№ 350/98 г. на 5-членен състав на ВКС; решение № 693/07.07.2002 год., по гр.д.№ 338/2001 год. на ІІ г.о. на ВКС; решение № 241/17.10.2012 год., по гр.д.№850/2011 год. на ВКС; решение № 173 от 15.07.2013 год., по гр. д. № 1131/2012 год. на ВКС, решение № 68 от 22.02.2012 год., по гр.д. № 748/2011 год. на ВКС; решение № 1183/01.11.2000год., по гр.д.№ 57/2000 год. на ІІ г.о., решение № 4/01.02.2013 год., по т.д.№ 336/2012 год. на Бургаския апелативен съд, решение № 1464 от 18.12.2012 год., по т.д.№ 1222/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, решение № 211/14.11.2013 год., по гр.д.№ 2853/2013 год. на ВКС и определение № 32/12.01.2010 год., по гр.д.№ 1255/2009 год. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.297, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Бургаския апелативен съд е приел за доказано договорното неизпълнение на ответника по сключено между страните споразумение от 24.09.2010 год., с което последните, в качеството си на собственици на съседни поземлени имоти с предвидена за същите процедура по изменение на ПУП, са се съгласили да поемат конкретни права и задължения, водещите от които са във вр. с инкорпориран в съдържанието му предварителен договор. С последния е налице постигнато между съконтрахентите съгласие за сключване на окончателен договор, по силата на който част от имота на ищцовото ТД да се прехвърли в собственост на ответника срещу сумата 47 200 евро без ДДС, платима по начин и в срокове изрично уговорени помежду им. За неизпълнение на което и да е от задълженията, поети с процесното споразумение е договорена компенсаторна неустойка в размер на 20 000 евро, обективирана в чл.9.
Следователно обстоятелството, че в срока по чл.8.4 от споразумението ответникът [фирма], гр.Б. не е уведомил писмено ищеца за сключения с „К. България” Е. енд Ко” КД предварителен договор за продажба на описан в същото УПИ – негова собственост, вкл. след получаване на съгласувана виза за изграждане на едроплощен хипермаркет „К.”, нито е предприел действия по обявяване на договорената с „П. А.” Е. предварителна продажба за окончателна, каквито конкретни задължения е поел, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за ангажиране на договорната му отговорност за неизпълнение, съобразно неустоечната клауза на чл.9 от процесното споразумение.
Преценявайки поведението на страните във вр. с изпълнение на задълженията им по същото и конкретната дата на изпращане молбата на ищеца за оттегляне на жалба му, депозирана пред АС Пловдив по адм. д.№ 906/2009 год., Бургаският апелативен съд е преценил като неоснователно защитното възражение на ответника за кредиторово неизпълнение, изключващо отговорността му за неустойка.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси, нямат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което доказват наличието на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Същите са фактологически обосновани чрез данните по делото и всъщност тях жалбоподателят цели пререшаване на възникналия правен спор въз основа на нова преценка от страна на ВКС на вече събраните по делото доказателства, което е неотносимо към предпоставките за допускане на касационен контрол, нито е целта на производството по чл.288 ГПК.
Нещо повече, дори и да се приеме, че първият от поставените от жалбоподателя правни въпроси е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и се явява релевантен за изхода на делото, то не е налице твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните постановки в т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, от цитираните от касатора решения на ВКС, относими към така визирания селективен критерий са единствено решение № 68 от 22.02.2012 год., по гр.д.№ 748/2011 год. на ІІ г.о. , решение № 241 от 17. 10.2012 год., по гр.д.№ 850/2011 год. на ІІ г.о. и решение № 211 от 14. 11.2013 год., по гр.д.№ 2853/2013 год. на І г.о. В нито един от тях, обаче, въпросът дали решаващият съд е оправомощен да преценява, кое нарушение по договора е малозначително, ако има уговорена клауза, че за всяко се дължи неустойка не е бил предмет на обсъждане. С първото съставът на касационната инстанция се е произнесъл по въпроса дали може съдът в хипотезата на предявен установителен иск за собственост, когато преценката за достоверност на гласните доказателства, касаещи упражняването на фактическа власт върху конкретен имот, изисква установяване на допълнителни факти, да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства, без изясняването им да е включено в задача на експерт. Второто от горепосочените решения на ВКС касае процесуалноправния въпрос за приложението на чл.272 ГПК, когато в първостепенния съдебен акт липсват мотиви, въз основа на които същият е бил постановен, а третият съдебен акт– въпроса дали когато завещанието е представено пред въззивната инстанция в последното по делото съдебно заседание и при отсъствие на насрещната страна, въззивният съд, който го е обсъдил, е действал в съгласие с чл.4, ал.2 ГПК/ отм./, чл.9 и чл.8, ал.3 ГПК, които установяват принципа на равенството на страните в процеса и състезателното начало. Несъмнено е, че възприетите разрешения в тази задължителна за съдилищата в страната съдебна практика на касационната инстанция, са неотносими към формулирания от жалбоподателя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос.
Недоказан по отношение на същия е и селективното основание по т.2 на чл.280, ал.2 ГПК. В сочените в тази вр. съдебни актове на различни по степен съдилища в страната, в които същият дори не е бил предмет на обсъждане, са и без данни да са влезли в сила – арг. от т.3 на ТР № 1 / 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Затова единствено за прецизност следва да се отбележи, че определенията, постановени по реда на чл.288 ГПК, съобразно указанията в ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се включват във формираната практика на съдилищата.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено бланкетно и според разясненията в т.4 на ТР № 1/9.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не следва да бъде обсъждано.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че въведеното от касатора възражение за неизпълнен договор е възприето от решаващия въззивен съд за недоказано, по съображения, че релевантна за отправяне на волеизявлението за оттегляне на подадената жалба, т.е. за дължимото от насрещната страна действие, е датата на изпращането и по пощата, а не входирането и в канцеларията на съответния административен съд.
В този см., предвид приетата липса на длъжниково неизпълнение, въззивната инстанция, за разлика от първостепенния съд, въобще не е обсъждала характера на твърдяното от [фирма] неизпълнение на „П. А.” Е., [населено място] – значително, или малозначително.
С оглед изход на делото в производството по чл.288 ГПК и отсъствие на претендирани от ответника, деловодни разноски съставът на касационната инстанция не присъжда такива.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 13 от 18.02.2014 год., по т.д.№ 387/2013 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: