О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 24.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№58 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №250 от 03.10.2014 г. по в.гр.д.№189/2014 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №42 от 15.05.2014 г. по т.д.№1294/2013 г. на ОС Велико Търново, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата от 38 391.66 лв., неплатена цена по договор за продажба с периодично изпълнение, ведно със законната лихва от 17.10.2013 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 5 239.75 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото не се е установило получаването на процесната стока, предмет на сделката, респективно доставката й от продавача, а приетите по делото фактури не са доказателство в тази насока. Навеждат се доводи, че неподаването на отговор на исковата молба не означава признание на иска, като предвид изложеното се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси: 1. Дължи ли се от страна на купувач по търговска продажба заплащане на цена на стока, която не му е била реално доставена и между страните по сделката липсва уговорка за различен от определения в чл.327 от ТЗ начин на плащане. 2. За възможността извършването на доставка да бъде доказано само със счетоводни записвания при продавача на стоката, при липса на приложени по делото, непредставени на ответника и непосредствено ценени от съда изрични документи, установяващи реална доставка на закупена при търговска продажба стока. 3. Кое е основанието за изпълнение на задължението за плащане по търговска продажба – издаването на фактурата или изпълнението на доставката. 4. Неподаването на писмен отговор от ответника, преклудира ли правата му да оспори представените по делото доказателства в първото по делото съдебно заседание.
По отношение на първите три от формулираните въпроси, се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед решаването им от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в решение №1064 от 27.06.2003 г. на ВКС, по гр.д.№215/2003 г. на ВКС I ГО /според което фактурата не е основание за плащане – основанието е доставката, фактурата само удостоверява този факт/, а спрямо последния – селективното основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №67 от 06.07.2010 г. по т.д.№898/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО. Поддържа се и че всички поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма], заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решение №42 от 15.05.2014 г. по т.д.№1294/2013 г. на ОС Велико Търново, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата от 38 391.66 лв., неплатена цена по договор за продажба с периодично изпълнение, ведно със законната лихва от 17.10.2013 г. до окончателното изплащане, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение във връзка със сключен договор за търговска продажба с периодично изпълнение, като предвид осчетоводяването и от двете страни по сделката на шест от фактурите, издадени за продадената стока, е приел за установена и доставката на стоката, респ. получаването й от купувача. По отношение на неосчетоводената от купувача фактура е прието, че същата е подписана от управителя и представляващ последния, тъй като автентичността на подписа му не е била оспорена с отговора на исковата молба, с оглед което е направен извод за извършена доставка на стоката и по тази фактура.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че първите три от формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на съда – както бе посочено, в обжалваното решение е прието, че продадената стока е реално доставена на купувача /съдът не се е произнасял, че се дължи заплащане на цена при липса на доставка/ и то с оглед счетоводните записвания и на двете страни по сделката /а не само при продавача, както се твърди от касатора/, и именно във връзка с установената доставка е постановено осъждането на ответника купувач да заплати уговорената цена /в решението липсва произнасяне, че основанието за плащане е фактурата, както поддържа касаторът/. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на постановения от касатора четвърти въпрос, съставът на ВКС намира, че този въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но в случая не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
На първо място в цитираното от касатора решение №67 от 06.07.2010 г. по т.д.№898/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО е прието, че неподаването на писмен отговор не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които се основава, както и да изрази становище по относимостта на представените доказателства, но в същото не се съдържа отговор на въпроса дали неподаването на писмен отговор от ответника, преклудира правата му да оспори истинността на представените по делото доказателства в първото по делото съдебно заседание. Отговор на този въпрос се съдържа в служебно известните на настоящия състав решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №3/06.02.2012 г. по гр.д.№189/11 г. на ВКС, ГО, решение №40 от 13.05.2011 г. по т.д. №384/2010 г., ВКС, ТК, I ТО, решение №429/21.06.2010 г. по гр.д.№1151/09 г. на ВКС, ГО и др., в които се приема, че с разпоредбата на чл.133 от ГПК се въвежда процесуална преклузия за действията на ответника и когато в установения срок не подаде писмен отговор, не направи възражения и не оспори истинността на представен документ, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав и което с оглед разпоредбата на чл.370 от ГПК е относимо изцяло и в производство по търговски спорове, въззивният съд е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
От друга страна освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени каквито и да е доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме за надлежно въведено, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл.133 и чл.370 от ГПК са достатъчно ясни и непротиворечиви, а и по приложението им както бе посочено, е налице и задължителна практика на ВКС.
С оглед липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски, такива не му се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №250 от 03.10.2014 г. по в.гр.д.№189/2014 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
,ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.