О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
Софя, 26.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3718 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. И. срещу решение от 07.04.2014 г. по в.гр.д.№15 624/2012 г. на СГС, ГО, I. с-в. С обжалваното решение е потвърдено решение от 21.05.2012 г., по гр.д.№33 393/2010 г. на СРС, 38 с-в, с което М. И. И. е осъден да заплати на [фирма]: на основание чл.81 от ЗЗ /отм./, сумата от 12 000 лв., изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение за претърпени от Ц. В. П. неимуществени вреди от ПТП от 12.01.2005 г., причинено от М. И. И., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6 011 лв., мораторна лихва за периода 18.10.2006 г. – 06.07.2010 г. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 2 230.66 лв., разноски.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси: 1. Основателно ли е правото на застрахователя да претендира от застрахования това, което е заплатил на трето лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в случаите, когато на страната е нарушено правото на защита и не е безспорно доказано по предвидения за това ред, а именно по реда на наказателното или административно-наказателното производство, визираното в текста на чл.81 от ЗЗ /отм./ отклонение от конкретна норма, а именно нормата на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП. 2. Основателно ли е да се приеме за доказан факта за наличие на концентрация на алкохол в кръвта, при липса на данни, удостоверяващи спазването на изискванията на Наредба №30/27.06.2001 г., в случаите, когато такива данни не са предоставени от лечебното заведение, в което е взета кръвната проба и от химическата лаборатория, извършила химически анализ на взетата кръвна проба.
По отношение на формулираните въпроси, се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед решаването им от въззивния съд в противоречие с разрешението, възприето в решение от 22.12.2010 г. по гр.д.№1269/10 г. на РС Пловдив, решение от 13.01.2010 г. по гр.д.№1235/05 г. на РС Стара Загора, решение от 27.12.2013 г. по гр.д.№414/13 г. на РС Тетевен и решение от 06.06.2012 г. по гр.д.№142/11 г. на РС Каварна, и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма], заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с бланкетна въззивна жалба, поради което е извършил проверка за валидността и допустимостта на първоинстанционното решението, както и спазването на императивните правни норми от първоинстанционния съд, и като не е констатирал основания за обезсилване или отмяна на решението, го е потвърдил.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано, тъй като освен, че по своята същност посочените от касатора въпроси /поставени на плоскостта на необоснованост на определени фактически изводи/ са относими към преценката за правилност на съдебното решение, която обаче е извън обхвата на производството по чл.288 от ГПК, то предвид изложените от въззивния съд мотиви, формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на съда – по същите въззивният съд не се е произнесъл, тъй като във въззивната жалба са липсвали доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото, М. И. И. следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 1 070.33 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 07.04.2014 г. по в.гр.д.№15 624/2012 г. на СГС, ГО, I. с-в.
ОСЪЖДА М. И. И. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата 1 070.33 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
,ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.