ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 840
София, 26 юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2523 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 437/05.12.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 874/2013, с което е потвърдено решение № 10/08.08.2013 на Добричкия районен съд по гр. д. № 4162/2011, с което са уважени предявените искове за прогласяване на недействителността на упълномощителна сделка на основание чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен без представителна власт на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е уважен отрицателния установителен иск по отношение на ответника, че същият не е собственик на недвижимия имот на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Л. Т. от АК – София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси чия е тежестта за доказване на момента на узнаване на извършените действия без представителна власт при направена реплика за валидиране на договора съгласно чл. 301 ТЗ; за задълженията на съда при нередовна искова молба, произнасяне по непредявен иск и допускане на свидетел при наличие на преклузия; за задължението на съда при преценка на свидетелските показания да отчете евентуална заинтересованост на свидетел; както и за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика: ТР № 1/19.02.2010 на ВКС, ОСГТК; Решение №46/2009 на ВКС по т. д. № 454/2008; Решение № 44/2009 на по т. д. № 447/2008; Решение № 109/2011 на ВКС по 465/2010; Решение № 37/01.04.2009 на ВКС по т. д. № 106/2008; Решение № 205/11.07.2011 на ВКС по гр. д. № 149/2011.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Г. К. от АК – София я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. Въззивното решение е по същество правилно, тъй като престъплението при фалшифицирането на пълномощното с което е извършена продажбата е установено с влязла в сила присъда, а противопоставянето на сделката е осъществено незабавно след узнаването. Ответникът по касацията претендира и направените разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключения между страните договор за покупко-продажба на 14.09.2006 г. с нотариален акт № **, т. *., рег. № *****, д. № 2317 от 14.09.2006 г. при нотариус Ю. Д., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, е недействителен по отношение на продавача, като сключен без представителна власт, тъй като явилият се пред нотариуса пълномощник на ищцовото дружество С. Д. Ж. с влязла в сила присъда е бил признат за виновен, че е съставил неистински частен документ – пълномощно, издадено от името на И. С. М. – президент на [фирма], клон Б. и го е употребил за да докаже, че има право да продава земеделска земя – нива в землището на [населено място], общ. К., обл. Д., както и че е съставил неистински официален документ – нотариална заверка на пълномощно от името на нотариус Р. Д., рег. № *** на Нотариалната камара. Съдът е приел, че действията на мнимия пълномощника не са потвърдени, тъй като ищецът се е противопоставил на сделката веднага след узнаването й, като и подал сигнал, по който е започнало наказателно преследване срещу лицето С. Ж., и е предявил исковата молба, по която е образувано делото. Доказателства за по-ранно узнаване на овластителната или прехвърлителната сделка липсват, тъй като пълномощникът е направил всичко възможно да я укрие от ищеца, в този смисъл са констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че липсват първични счетоводни документи за извършената продажба, поради което не е достигнала до знанието на ищеца, както въз основа на свидетелски показания, събрани в нарушение на ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, сключената чрез него сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният я потвърди. Откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания. Когато ненадлежно представляваният е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т. е. потвърждаването се счита извършено чрез бездействие, като в тежест на третото лице е да докаже момента на узнаването, а на ненадлежно представлявания – начина на противопоставяне (няма пречка съдът да обсъди доказателствата по насрещното доказване на момента на узнаването, когато няма твърдения или не са представени годни доказателства по главното доказване за друг момент на узнаване). Съдът не е обвързан от правната квалификация на предявените искове, която ищецът е посочил в исковата молба, той е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск, като изхожда от основанието (фактите и обстоятелствата) и петитума (съдържанието на претендираното право) на исковата молба. Въззивният съд е съобразил и установената практика, че в мотивите на решението той обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. Въззивният съд е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото съобразно доводите и възраженията на страните и изложи мотиви по въпросите, които обуславят решението на делото, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
На ответника по жалбата [фирма] следва да бъде присъдена сумата 4.000,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 437/05.12.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 874/2013.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на „И. – Б“, София сумата 4000,00 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.