ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839
София, 26 юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2343 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 24/20.01.2015 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 493/2014, с което е потвърдено решение № 173/22.10.2014 на Маданския районен съд по гр.д. № 198/2014, с което са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Е. В. А., представлявана от адв. М. О. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за което се позовава и прилага противоречива съдебна практика: Решение № 201/17.03.2010 на ВКС по гр. д. № 38/2009; Решение № 260/22.07.2011 на ВКС по гр. д. № 793/2010.
Ответникът по жалбата [фирма], Смолян, представляван от адв. И. А. от ПАК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, а по повдигнатият от касаторката въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС и не е налице противоречие с приложената практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „инкасатор плащания” по безсрочен трудов договор. Със заповед № 4/30.06.2014 на управителя на ответното дружество й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т.7 и т. 10 КТ, изразяващи се в: неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя на други трудови задължения, предвидени в длъжностната характеристика (да попълва необходимите документи; да установява изправността на водомерите в частния и обществен сектор и при установяване на повреда да връчва уведомителни писма на потребителите за отремонтиране на същите; да уведомява ръководителя на обекта, когато неизправния водомер е в обществения сектор; да следи сроковете на изпълнение; при установяване на потребители без уреди за водомерене, съвместно с ръководител експлоатационен район да бъдат задължавани в 15 дневен срок да поставят такива, като тези потребители се водят на отчет и се следи поставянето на водомерите; да извършва контрол за недопускане на незаконна консумация; да следи и регистрира своевременно новите потребители съгласно заповед № 20/02.02.2007 на управителя на дружеството и периодично да извършва актуализация на картотеката в частен и обществен сектор; да извършва ежемесечен обход на абонатите и отчита показанията на водомерите в частния и обществен сектор), като е посочено, че ищцата е допуснала следните нарушения: в обществения сектор не са сменени, а са инкасирани ежемесечно по показания на водомер абонати с повредени водомери, инкасирани са всеки месец абонати без водомер, абонати с разлика за инкасиране, абонати с надписани показания, не инкасирала и регистрирала новопостроен обект и не е осъществила контрол за недопускане на незаконна консумация, а в частния сектор са допуснати абонати с необхванати водочерпатели през водомерния възел, абонати с разлика за инкасиране, с надписани показания и други подробно описани в Докладни вх. № РП-111/26.03.2014 и РП-171/11.06.2014. Въззивният съд е приел, че уволнението е законно, като при определяне на наказанието е взето предвид наложено предходно и незаличено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос, макар да обуславя решението по делото, няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, съгласно която в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите), а времето на извършването на нарушението – доколкото това е спорно и е необходимо, за да се установи спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24/20.01.2015 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 493/2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.