О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 30.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3669 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 15.07.2013 г. по в.гр.д. №12 423/2013 г. на СГС, III В с-в. С решението в обжалваната му част, е потвърдено решение от 12.04.2013 г. по гр.д.№40 847/2011 г. на СРС, 61 с-в в частта, с която на основание чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ сумата от 20 181.02 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за отстраняване на недостатъци по възложена работа с договор за извършване на СМР от 05.11.2008 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че и третото лице помагач „Ю. пропъртис” А., и ищецът [фирма] са страна по правоотношението с ответника [фирма] на основание договора от 05.11.2008 г. Навеждат се доводи, че последният е сключен с „Ю. пропъртис” А., чрез обслужващото го дружество [фирма] и всички права и задължения са за „Ю. пропъртис” А., респективно обслужващото дружество няма материалноправна легитимация. Твърди се, че в тежест на ищеца е било да уведоми ответника за възникнали скрити недостатъци, което не е направено, още повече че недостатъците са били явни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За страните по правоотношението, прякото и косвеното представителство, респективно в какво качество е действал ищецът при сключване на процесния договор. 2. Спазени ли са разпоредбите на чл.20 от ЗЗД, според които съдът е бил длъжен да се ръководи от точния смисъл на изявленията на страните, да търси действителната им воля и какви са правилата за тълкуване на договорите. 3. За приемане на работата и за преклудиране на възможността за ангажиране на отговорността на изпълнителя. За неуведомяване за скрити недостатъци и за преклудиране възможността за ангажиране на отговорността на изпълнителя.
По отношение на първи и трети от формулираните въпроси, се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед решаването на първия в противоречие с решение от 14.03.2012 г. на СГС по гр.д.№3704/2010 г., а на третия – в противоречие с определение №174 от 19.03.2013 г. по т.д.№349/2012 г. на ВКС, ТК, определение №26 от 22.01.2010 г. по т.д.№820/2009 г. на ВКС, ТО, решение №677/20.10.2008 г. на ВКС, ТК и решение №944 от 13.10.2010 г. на СГС, по т.д.№959/2008 г. Спрямо втория от поставените въпроси се поддържа селективното основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид разрешаването му в несъответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №504 от 26.07.2010 г. по гр.д.№420/2009 г. на ВКС, ГК и решение №546 от 23.07.2010 г. по гр.д.№856/2009 г. на ВКС, ГО, като се твърди, че всички въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че страни по правоотношението с ответника, възникнало в резултат на сключения на 05.11.2008 г. между възложителя [фирма], обслужващо дружество на „Ю. пропъртис” А. и изпълнителя [фирма] договор за изработка, са и дружеството със специална инвестиционна цел и обслужващото го дружество, поради което последното може да предяви парични претенции, произтичащи от неизпълнение на ответника – изпълнител по договора за изработка. Направил е и извод, че след приемане на работата са се проявили нейни скрити недостатъци, за което изпълнителят е бил уведомен незабавно след откриването им, поради което дължи заплащане на установените от заключението на ССЕ, разходи за отстраняването им.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по трите заявени въпроса.
На първо място, общите формулировки „За страните по правоотношението, прякото и косвеното представителство” и „За приемане на работата, за неуведомяване за скрити недостатъци и за преклудиране на възможността за ангажиране на отговорността на изпълнителя” препятстват извършването на преценка както за наличие на общата предпоставка, така и на селективните основания по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което първи и трети въпрос, не могат да се приемат за такива, относими към процесния правен спор.
От друга страна преценката дали ищецът е бил страна по правоотношението, дали недостатъците на работата са били скрити и дали след проявяването им, ищецът е уведомил незабавно ответника, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, е свързана с установените от последния, в изпълнение на правомощията му за оценяване на събраните доказателства, конкретни факти по делото, но правилността на направените от съда изводи не може да се отнесе към основанията за допускане на касационното обжалване.
Изложеното относно твърденията за допуснати от съда грешки при преценката на доказателствата, като основание за касационно обжалване, но не и за допускането му, се отнася в пълна степен и за тълкуването на договорите, представляващо част от тази преценка. По приложението на разпоредбата на чл.20 от ГПК са постановени множество решение на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /включително и тези приложени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК/, имащи задължителен за съдилищата характер, с които се приема, че тълкуване на договорите се извършва съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, с оглед издирване действителната обща воля на страните. В случая обаче, с втория от поставените от касатора въпроси, не се твърди наличие на каквото и да е нарушение на правилата за тълкуване, а по същество противоречието се обосновава с неправилността на изведения от тълкуването извод, което твърдение както бе посочено не може да се отнесе към основанията за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 15.07.2013 г. по в.гр.д. №12 423/2013 г. на СГС, III В с-в, в частта му, с която е потвърдено решение от 12.04.2013 г. по гр.д.№40 847/2011 г. на СРС, 61 с-в в частта, с която на основание чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ сумата от 20 181.02 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за отстраняване на недостатъци по възложена работа с договор за извършване на СМР от 05.11.2008 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г. до окончателното изплащане.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.