ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 863
София, 06 юли 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1519 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. С. – прокурор в Апелативна прокуратура София като представител и на Прокуратурата на РБ /П./ срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 12.І.2015г. по в.гр.д. № 3536/2014г.
Ответникът по касационната жалба Д. Х. К. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ст.И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имащо право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 12.І.2015г. САС по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на СГС от 29.VІІ.20143г. по гр.д № 11519/2013г. в осъдителната му част за разликата над 10000лв. до 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди и частично за разноските и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Д. Хр.К. срещу П. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за посочената разлика. В останалата му част, с която искът за обезщетение е уважен до размер на 10000лв., първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението, въззивният е взел предвид, че по отношение на ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.323 ал.1 НК, като му е определена мярка за неотклонение „подписка”, оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 2885/2012г. на СГС, обосноваващо отговорността на П.. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид, че обвинението не е било за тежко умишлено престъпление, че продължителността на наказателното производство /над 5 години/ не може да се определи като разумен срок, в който ищецът е понасял всички негативи на това да бъде обвиняем, респ. подсъдим за престъпление, че ищецът изживял тежко факта на образуваното наказателно производство, затворил се в себе си и ограничил социалните си контакти, почувствал се обиден, че част от близките му приятели започнали да го отбягват, когато разбрали, че е обвиняем, честите посещения в полицията за разпит го пречупили психически. Не са кредитирани показанията на съпругата на ищеца в частта, че вследствие на наказателното преследване ищецът развил хипертонична болест и се появили проблеми със зрението му – показанията се опровергават от СМЕ, според която тези заболявания са от възрастово-дегенеративен тип, а не в причинна връзка с наказателното производство /последното е провокирало евентуално обостряне на здравословното му състояние/. При тези обстоятелства е направен извод, че обезщетение в присъдения размер е адекватно на претърпените неимуществени вреди.
В изложението на П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по процесуалноправният въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост съобразно т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Решението противоречало и на т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1/2001г на ОСГК поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Съдът се произнесъл и по материалноправният въпрос по определянето на размера на обезщетението и как се прилага общественият критерий за справедливост, решаван противоречиво от съдилищата, защото имало различия в тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД, довело до различно решаване на еднородни случаи. Сочи се практика, за която се твърди, че обективира определяне на размери на обезщетения при големи различия при сравнително сходни случаи.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Въпросите за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост и че част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането са бланкетни, неконкретни, тъй като в тях не се сочи нито кои установени по делото обстоятелства не са взети предвид при определяне на обезщетението, нито кои вреди, за които обезщетение е присъдено, не са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това е невъзможна преценката дали въпросите са от значение за изхода на спора по делото. По въпроса за начина на прилагането на обществения критерий за справедливост със сочената и представена практика П. не обосновава твърдението си за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като при сравнително сходни случаи обезщетенията били определени при големи различия. С решението по гр.д № 3684/2013г. на ВКС ІІІ ГО е определено обезщетение в размер на 10000лв., като са съобразени продължителността на наказателното производство около 2 години, с мярка за неотклонение „задържане под стража” 3 месеца, обвинение за тежко престъпление по чл.354 ал.2 НК, ищецът силно депресиран, отчаян, краткотрайно влошаване на здравословното му състояние по време на изпълнение на мярката за неотклонение; с решението по гр.д № 5805/2013г. на ВКС ІІІ ГО е определено обезщетение в размер на 3000лв. за оправдаване за престъпление по чл.210 ал.2 НК /измама/, при повече от 3 години задържане под стража, продължителност на наказателното производство 9 години, вземайки предвид и осъждането на ищеца с влезли в сила присъди за множество други престъпления, по-голямата част от които измами, при което вредите само отчасти съставляват пряка и непосредствена последица на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда; с решението по гр.д. № 451/2010г. на ВнАС /влязло в сила/ е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. предвид 18 месечна продължителност на наказателното производство за две престъпления /по чл.387 ал.4 – с оправдателна присъда по него поради несъставомерност, и по чл.339 ал.1 НК – с оправдателна присъда по него поради малозначителност/ и съпричиняване на вредоносния резултат. Сравняването на разрешенията по тези случаи с това по разглеждания не налага извод за наличие на сходство помежду им.
Не се е произнесъл въззивният съд в противоречие и с т.19 от ТР № 1/2001г на ОСГК, тъй като не липсват мотиви в атакуваното решение за причинно-следствена връзка между наказателното производство и претърпените от ищеца вреди.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора – ищец следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за настоящото производство /заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.ІІ.2015г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд,, ГО, VІІІ състав, № 70 от 12.І.2015г. по гр.д № 3536/2014г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ да заплати на Д. Х. К. от София 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: