ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 929
София, 16. юли . 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2013 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 116/19.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2610/2014 в частта, в която което е отменено решението от 23.04.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 4951/2012 в отхвърлителната част, като е уважен над размера на 5.000 до размера на 8.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди и до размера на 12.909,78 лева предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по сл.д. № 321/2001 на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва.
Недоволна от решението е П., представлявана от прокурор Б. С., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост и за значението на причинната връзка между наказателното преследване и пропуснатото трудово възнаграждение, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата В. Д. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за неимуществените вреди от неоснователно обвинение по две следствени дела по 50.000 лева за всяко и обезщетение за имуществените вреди от неоснователно обвинение по първото следствено дело в размер на 19.922,64 лева. От 02.11.2001 г. 26.02.2008 г. и от 05.11.2001 до 28.07.2011 г. срещу ищеца са поддържани обвинения за квалифицирана контрабанда по чл. 242, ал. 4, пр. 1 НК, като по отношение на него е приложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 400 лева, променена на 05.05.2006 г. в „подписка” и е наложена и забрана за пътуване зад граница, която е отменена на 04.05.2006 г. Ищецът е живеел постоянно със семейството си и е работил в Б. по трудов договор със срок от 03.05.2004 до 03.05.2005 г. и от 04.05.2005 до 03.05.2006 г., като за времето от 02.11.2005 до 05.05.2006 г. е пропуснал да получи трудово възнаграждение от 10.493,18 евро, равняващи се на 20.522,88 лева, а за личното си явяването на 21 съдебни заседания е разходвал сумата 4.776,63 лева. За обвинението ищецът е узнал при едно от завръщанията си от Б., когато е бил задържан на аерогара София, при което е бил шокиран, а след това подтиснат и психически разстроен, изпитвал е угризения към семейството си. Опитал се е да запази в тайна поредицата (включително 14 други) водени срещу него дела, поради което е принуден да остане в България. По време на забраната за напускане на страната му се е родило дете, което той не е могъл да види нито да се грижи за него, отношенията със съпругата му се обтегнали, родителите му също понесли тежко повдигнатите обвинения, не можел да изпълнява трудовите си задължения. Стресът поради нарушаването на обичайния начин на живот, невъзможността за осъществяване на желаната от него лична и професионална реализация и чувството за несигурност, както и другите негативни изживявания са резултат от водените срещу него разследвания, поради което обезщетение в размер на общо 13.000 лева е справедлив еквивалент за претърпените неимуществени вреди. В другите производства ищецът е обезщетен със сумата 7.012,86 лева за претърпените имуществени вреди, поради което размерът на обезщетението за останалите е определен на 12.909,78 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото но въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, както и че е налице причинна връзка между неоснователното обвинение и пропуснатото трудово възнаграждение, когато упражнената процесуална принуда препятства явяването на наказателно преследвания на работа.
Ответникът по касацията В. Д. Д. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 116/19.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2610/2014 в обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.