5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
София, 24.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1351 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. С. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. Г., против въззивното решение № 1225 от 16 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 1212 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 6396 от 11 септември 2013 г., постановено по гр.д. № 6668 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. за унищожаване на основание чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД пълномощно от 11 март 2008 г., по силата на което С. Й. Е. от [населено място] е упълномощила С. П. Л. от [населено място] да я представлява пред нотариус, за да продаде, замени или дари от нейно име и за нейна сметка собствения й недвижим имот, оставен е без разглеждане предявеният от Е. против Л. при условията на евентуалност, иск за унищожаване на пълномощното на основание чл. 29, вр. чл. 44 ЗЗД, обявен е за недействителен договор за покупко-продажба, сключен на 17 март 2008 г., с който С. Й. Е., чрез С. П. Л. продава на К. С. П. недвижимия си имот по предявения от Е. против Л. и П. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност от Й. против Л. и П. искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа недопустимост, както и неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че първата инстанция е констатирала нередовност на исковата молба три месеца след като е счела делото за изяснено и при назначаване на особен представител на ищцата, участвал във всичките шест открити съдебни заседания по делото, поради което е налице нарушаване на диспозитивното начало в процеса, като от определението става ясно, че не се касае за уточнения, а за предявяване на нов иск по отношение на упълномощителната сделка и за изменение на основанието на иска по отношение на договора за продажба, след което са предявени нови искове. Твърди се, че не е предявяван иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като съответните въпроси не са разгледани и обсъдени във въззивното решение. Оспорва се изводът на съда, че ищцата е страдала от заболяване, заради което не е могла в пълна степен да разбира и ръководи действията си и да следи за интересите си към датата на подписване на пълномощното, тъй като подобни доказателства не са били събрани, и неправилно е тълкувана съответната експертиза по делото. Необсъдени са останали разписки за получени от ищцата суми по договора за продажба на апартамента. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата С. Й. Е. от [населено място] чрез особения си представител адв. С. Ф., поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване. Ответникът С. П. Л. не взема становище по жалбата.
Въззивният съд не е споделил твърдението на касатора като въззивник за произнасяне на първата инстанция по новопредявени след подаване на исковата молба искове, като е прието, че исковата молба е съдържала несъответствие между фактическите и правни твърдения в обстоятелствената част и петитума, както и за неговата недопустимост поради поредността, в която са разгледани евентуалните искове, което следва да се прави с оглед естеството на твърдяното основание за унищожаемост. Упълномощителната сделка е приета за унищожаема, тъй като упълномощителката към момента на извършването й е била дееспособна, но е страдала от заболяване, заради което не е могла в пълна степен да разбира и ръководи действията си и да следи за интересите си, за което се съди от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и съдебнопсихиатричните експертизи. Договорът за продажба е приет за недействителен като сключен от лице без представителна власт и след като мнимо представляваният не е потвърдил договора.
Касационният съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси.
Първият въпрос е какъв е предметът на спора по делото и търсената от ищеца защита, нарушено ли е в случая диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК с „указанията”, дадени на ищеца от първоинстанционния съд с определение № 1035 от 21 януари 2013 г. на СГС, постановено по гр.д. № 6668/2009 г. Правният въпрос по посочения начин цели разрешаването на процесуалния спор в същината му и определянето на съответното действие на първоинстанционния съд като законосъобразно/незаконосъобразно, каквато не е целта на процедурата по селекция на касационните жалби. Както ясно и конкретно се заявява в задължителното за прилагане ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, в процедурата по чл. 288 ГПК се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Вторият въпрос е допустимо ли е отстраняване на нередовности в исковата молба на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, констатирани след като съдът е приел в откритото съдебно заседание на 22 октомври 2012 г. делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е бил даден ход на устните състезания, т.е. производството по делото пред първата инстанция е било приключено. Касационният съд приема, че текстът на чл. 129, ал. 2 ГПК следва да се разглежда заедно с ал. 4 на същия текст, като не е налице спор по разбирането, че когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството, тя следва да бъде оставена от съда без движение с даване на съответните указания, тъй като производството пред съответната инстанция приключва с постановяването на съдебен акт по съществото на спора, респективно – с прекратяване на производството по делото в случаите, когато недостатъците на исковата молба не са били отстранени, или възникне друга причина за прекратяването му. Тъй като текстът на закона е ясен и не е допуснато нарушение на съдопроизводството в това отношение от първата инстанция, не се налага допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се поддържа от касатора.
Пита се допустимо ли е изменение основанието на иска или изменение на иска без изменение на основанието по смисъла на чл. 214, ал. 1, пр. първо и второ ГПК, след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Този въпрос в първата си част не държи сметка за конкретния недостатък, установен от първоинстанционния съд. В определението на първата инстанция са констатирани наличие на твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и липса на кореспондиращо им искане. Ето защо в първата си част питането не обосновава допускане на касационното обжалване, а дали съответната констатация е извършена преди или след приключване на съдебното дирене в първата инстанция е въпрос, на който беше отговорено по-горе. Тъй като съдът е приел нередовност на исковата молба, то не може да се счете, че е сторено произнасяне по непредявен иск – по уточнението след възобновяването на производството по делото, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване и по следващия правен въпрос – допустимо ли е произнасяне на съда по непредявен иск, т.е. при липса на положителна предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск.
Накрая се поставя въпросът непроизнасянето на въззивния съд по допустимостта на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отговорът на въпроса е явно положителен, но не взема предвид действителните мотиви на съда в обжалваното решение. Въззивният съд подробно е изложил съображенията си защо решението на първата инстанция е допустимо, а несъгласието на касатора с изводите на съда не дава причина да се приеме за осъществено съответното процесуално нарушение.
В подкрепа на искането си за допускане на касационното обжалване касаторът представя решение № 249 по гр.д. № 92/2009 г., ІV г.о., ВКС. В посоченото решение касационният съд обвързващо приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Явно с посочването на това задължително тълкуване касаторът се домогва да подкрепи тезата си, че съдът е разгледал непредявен иск, по което твърдение отговор беше даден. Ето защо, в заключение, тъй като касаторът не е посочил обуславящ правен въпрос, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1225 от 16 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 1212 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: