2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
София, 29.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1801 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. А. К. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. К. К., против въззивното решение № 468 от 30 септември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 748 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 887 от 5 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 671 по описа на районния съд в [населено място] за 2013 г. за изменяне мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Ю. П. С., родено на 21 август 2003 г., постановени с решение по гр.д. № 8780 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г., като упражняването на родителските права е предоставено на бащата П. С. Г. от [населено място], на майката е определен режим за лични отношения с детето и майката е осъдена да заплаща на детето чрез неговия баща месечна издръжка от 100 лева, считано от влизането на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност според чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се липса на цялостна преценка на всички обстоятелства с оглед интересите на малолетното дете и противоречието на изводите на съда с ППВС 1/1974 г. и т. 12 на ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ОСГК. Оспорва се изводът на съда, че бащата е по-пригодният родител за отглеждане на детето, тъй като сегашната му партньорка страда от психическо заболяване, дължащо се на употреба на опиоиди и периодично изпада в абстиненция, като съдът се е предоверил на представената от бащата искова молба за развод с нея, а и не са представени доказателства, че двамата не живеят заедно. Не е отчетено обстоятелството, че бащата в продължение на повече от две години след развода не е посещавал сина си нито веднъж и не е ходил на нито една родителска среща. Поддържа се, че макар майката да не ходи на работа, тя се справя успешно с отглеждането на детето. Сочи се, че бащата не е дал отговор къде ще живее със сина си, след като доскоро е живял в дома на втората си съпруга. Поддържа се, че промяната ще доведе до непоправими отрицателни последици върху психиката и физическото здраве на младия човек, тъй като бащата не е добър пример за детето. Сочи се, че детето се чувства добре с майка си, която разполага със средства за нормален живот с детето, тъй като бабата на детето желае майката да се грижи за него, докато то стане относително самостоятелно, като това е същинската причина да не работи до настоящия момент. Само майката е в състояние да полага грижи за детето, като такива не могат да се полагат от бащата и неговата майка, които работят. Счита се за недостатъчно да обоснове извода за пригодноста на бащата като родител единствено обстоятелството, че той работи, тъй като детето се нуждае от грижи и майката е ключовата фигура в неговия живот. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява изрично искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П. С. Г. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Въззивният съд приема изводите на първата инстанция за съответни на събраните доказателства – налице са основания за промяна в мерките относно родителските права по отношение на детето. Сочи се за установено, че в жилището на майката няма обособен кът за детето, майката не проявява достатъчно дължимата грижа за него – не го подпомага при подготовката за училище, не упражнява достатъчен контрол за редовното посещение на училище, рядко посещава родителски срещи, възприема посещенията на класния ръководител на детето като притеснение и намеса в личното й пространство. Майката не полага грижи и за външния вид на детето и за облеклото му, при все че изтъкната от нея причина за това, че не работи, е именно необходимостта да се грижи за сина си, а детето дава данни за това, че майка му спи до обед и то излича много рано сутрин за училище, за да не вдига шум, за което тя му се кара. Като неоснователни са приети възраженията, че бащата живее с втора съпруга, лекуваща се от зависимости и това ще повлияе на детето, тъй като за безспорни са счетени данни, според които двамата понастоящем не живеят заедно и са в процес на развод. На бащата е даден кредит на доверие, тъй като той работи, с което дава добър пример на детето, винаги се е грижил за издръжката му и основно той е осигурявал средства за храна, дрехи, обувки, учебни пособия, като той е счетен за по-пригодния от двамата родители да упражнява родителските права. Сочи се още, че детето е привързано към него и дядото по бащина линия и жената, с която последният съжителства, като двамата изразяват готовност да помагат на бащата при отглеждането и възпитанието на детето
Касационният съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК спрямо обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, независимо от подчертаването на касатора, че постановеното решение е в противоречие с ППВС № 1/1974 г., се излагат подробно съображения защо не може да се приеме, че бащата не може ежедневно да осъществява родителските права, както и да осъществява действията по закрилата, защитата и представителството на детето – и у двамата родители липсва родителски капацитет за възпитаване на детето, като не било ясно защо бащата е по-пригоден от майката, изключая желанието на детето да живее при баща си. Твърди се, че не са взети предвид следните обстоятелства: няма влошаване на условията при майката и тя не е изпаднала в невъзможност да упражнява родителските си права поради заболяване; не е осъждана на лишаване от свобода; не е загубила родителския авторитет или фактическа невъзможност да повлияе положително, няма морално укоримо поведение; не е встъпила в нов брак. Въз основа на изложеното се сочи, че материалноправния въпрос по чл. 59, ал. 9 СК е решен в противоречие с практиката на съдилищата. Сочи се, че от свидетелските показания пред първата инстанция следва да се приеме, че бащата не е добър пример за детето. Преповтарят се твърденията за добрия живот на детето при майката и причините, поради която тя не работи. Сочи се и че изводът на съда, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата, е направен при отсъствие на цялостна преценка на всички обстоятелства с оглед интереса на малолетното дете. Преповтаря се и въпросът кой ще полага занапред грижи за детето при трудовата заетост на бащата, както и в кой дом ще живее то, поради което се заключава, че в негов интерес е да живее с майка си, която да упражнява и родителските права.
Независимо от подробно заявеното становище по изводите на съда и преценката на фактите по спора, касаторката не е поставила обуславящ правен въпрос по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009г., ОСГТК, т. 1, при действието на ГПК от 2007 г. допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. ВКС постановява, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе за преценката на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие. Липсата на формулиран правен въпрос прави невъзможно да се пристъпи към преценката дали е налично някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторката не е посочила конкретно правно питане по изводите на съда, като не е ясно какво точно се твърди по приложението на чл. 59, ал. 9 СК, за да може да се прецени наличието на противоречие с посочената задължителна съдебна практика, кои обстоятелства са били пренебрегнати при преценката на родителския капацитет или възможностите на страните да упражняват родителските права, а ако биха били съобразени – биха доведи до друг изход на спора и пр. Простото заявяване, че спорът не е решен в съответствие с интереса на детето, не изпълнява законовите изисквания, свързани с процеса по селекция на касационните жалби, а и при служебното задължение на съда да следи за правата на децата при произнасяне относно мерките относно упражняването на родителските права (каквото е задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК) не се установява необходимост от допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 468 от 30 септември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 748 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: