3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
София, 30.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1475 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Й. Д. и С. П. Д. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. К. Т., против въззивното решение № 1990 от 21 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1912 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 776 от 24 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 19579 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. за отхвърляне на предявените против [фирма] иск за прогласяване нищожност на нотариално действие по учредяване на договорна ипотека от 2008 г. между банката и Д. поради нарушение на чл. 580, т. 4, вр. чл. 576 ГПК относно описанието на имота, и иск за прогласяване нищожност на същия договор за ипотека поради неспазване на предписаната от закона форма на договора.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите по преценката на представените по делото доказателства, поради което неправилно е прието, че извършената фактическа промяна на индивидуализиращите имота признаци, предхождаща момента на учредяване на ипотеката, не води до извод за липса на тъждество (идентитет) между имота, описан в договорната ипотека, и действителното му фактическо състояние към датата на учредяването й. В тази връзка се сочи, че са били представени доказателства за съществено отклонение между площта и състоянието на жилищната сграда, предмет на ипотеката, и действителната застроена и разгъната площ и състоянието й към съответния момент, което било достатъчно основание за приемане на нотариалното действие по вписване на договорната ипотека за нищожно. Поддържа се че липсата на тъждество между имота, описан в договорната ипотека, и действителното му фактическо състояние води като последица до „невъзможен предмет” на учредената договорна ипотека, водещо също до нейната нищожност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт В. Т., в отговор на касационната жалба поддържа доводи за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд приема първоинстанционното решение за правилно по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като договорната ипотека е в предписаната от закона форма и са спазени всички изисквания на закона. По претенцията за нищожност на нотариалното действие се сочи, че нотариусът не е допуснал нарушения, свързани с участниците при сключването на сделката, нотариалният акт е прочетен на участниците в нотариалното производство, те са се явили лично пред нотариуса и са положили подписите си, поради което е счетено, че не е налице и нищожност на самия договор за сключване на ипотеката.
Касационният съд приема, че поставените от касаторите правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като не са относими към обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
На първо място се пита дали съдът е длъжен да подложи на внимателна преценка липсата на тъждество между общата застроена площ на имота към датата на учредяване на договорна ипотека, когато тя съществено се различава от действителната. Отговорът на правния въпрос без съмнение е положителен в случаите, когато съответните фактически твърдения са въведени в спора по съответния ред. В разглеждания случай въпросът обаче не е обуславящ, защото, макар фактическите твърдения действително да са въведени с исковата молба и първоинстанционният съд да е дал своето тълкуване по проблема, като касаторът Д. го е оспорил с въззивната си жалба, въззивният съд е пренебрегнал задължението си да се произнесе в съответствие с правилото на чл. 269, изр. второ ГПК, като обсъди всички доводи и съображения на страните пред него. Правен въпрос по задължението на въззивния съд не се поставя, което по смисъла на задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, е пречка за допускане на касационното обжалване по този проблем.
Поставен е и въпросът дали съдът е длъжен да подложи на внимателна преценка индивидуализиращите белези на недвижимия имот към датата на учредяване на договорната ипотека, при условие, че е от определящо значение за изхода на конкретното дело и неговото разрешаване е обуславящо за правните изводи на съда. Изложените по-горе съображения важат напълно и за този поставен въпрос, поради което следва да се приеме, че и той не обосновава допускането на касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че соченото от касаторите определение № 450 по гр.д. № 1173/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е постановено в процедурата по чл. 288 ГПК и гражданскоправният спор не е разрешен с него.
Ответното дружество претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в съответствие с изхода на делото в настоящата инстанция следва да му се присъдят 100 лева разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1990 от 21 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1912 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г.
ОСЪЖДА П. Й. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], и С. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: