4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 31.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3050 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Т., против определение № 1032 от 23 април 2015 г., постановено по гр.д. 222/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 206 от 31 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 60/2014 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му, имаща характер на определение, за оставяне без разглеждане на исковата молба на Г. против З. К. К. от [населено място] за делба на описани в определението четири недвижими имота и за делба на плодоползването от овощна градина с черешови трайни насаждения.
В жалбата се поддържа неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съдът е приел неправилно правото на плодоползване за облигационно, а не вещно, че не е приложена правилно нормата на чл. 345 ГПК относно делбата на съсобственост, възникнала от наследяване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответницата по частната жалба З. К. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. М., заема становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на частната жалба.
Въззивният съд приема за правилен извода на първата инстанция за недопустимост на делбата за четири от имотите, както и за правото за плодоползване, предвид обстоятелството, че за четирите имота ответницата по иска К. е придобила по време на брака си с ищеца Г. идеална част от тях и останалите идеални части се притежават от други лица, при което, тъй като не е направено искане за делба на целите имоти, а само за съответните идеални части, искът е приет за недопустим. Счетено е за неоснователно твърдението на ищеца, че делбата следва да се допусне и извърши при условията на чл. 345 ГПК, тъй като делбата не е на наследство, но дори и в този случай до делба се допуска целия имот, какъвто иск не е предявен по делото по отношение на четирите имота. По искането за делба на правото на плодоползване е прието, че предмет на делба могат да бъдат само съсобствени вещи (не се иска делба на трайните насаждения) или вещни права върху вещи, но не и на облигационни права, каквото е правото на плодоползване.
Касационният съд приема, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване.
Поставя се въпросът правото на плодоползване от създадената от съпрузите овощна градина, която е създадена въз основа на сключен от единия от съпрузите договор за аренда, който договор продължава действието си и след прекратяване на брака, вещно или облигационно право е и подлежи ли на делба. Поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационното обжалване е това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Според т. 4 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, защото жалбоподателят не е обосновал самото основание, т. е. не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. В случая касаторът не е обосновал какво поддържа, евентуално – коя неяснота в закона иска да бъде отстранена. Следва още да се отбележи, че в цитираната от частния жалбоподател разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието ясно се сочи, че добивите от отдадени под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им, но в разглеждания случай не се претендира делба на добивите, а на самото право на плодоползване.
Вторият въпрос – допустима ли е делба на идеални части от недвижим имот, съсобствен между съделителите, които са бивши съпрузи, и трети лица, не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като не е относим към конкретните мотиви на въззивния съд. Въззивният съд приема, че в процесния случай за четири от имотите се иска делба на притежаваните само от страните по спора, бивши съпрузи, идеални части, а не на целите имоти. Следователно относимият правен въпрос е допустима ли е делба на идеални части от недвижим имот, съсобствен между съделителите като бивши съпрузи и трети лица, в случай, че се претендира само делбата на идеалните части на бившите съпрузи, а не на целия имот. Подобен въпрос обаче не е поставян, което препятства допускането на касационното обжалване по смисъла на соченото по-горе ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1. По тези съображения следва да се приеме, че преценката на представената от частния жалбоподател съдебна практика не е нужна.
Накрая, не се обосновава допускане на касационното обжалване и по последния от поставените въпроси – намира ли приложение нормата на чл. 345 ГПК, когато се касае за делба на обикновена или смесена съсобственост или същата е приложима единствено и само за делба на съсобственост, възникнала от наследствено правоотношение. Това е така, тъй като този въпрос не е обусловил самостоятелно изхода на спора по отношение на процесните четири имота. Видно от мотивите на въззивния съд, освен заключението, че не е налице една от предпоставките за прилагане на чл. 345 ГПК – не се дели наследство, съдът и тук е заявил, че на второ място дори и в случаите на делба на наследство до делба се допуска целия имот, какъвто иск не е предявяван по делото. Недопускането на касационното обжалване по втората част на заключението на въззивния съд в съответствие със съображенията, изложени по предходния въпрос, водят до извода, че правния въпрос по първата част на заключението не е самостоятелно обуславящ за изхода на спора.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1032 от 23 април 2015 г., постановено по гр.д. № 222 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2015 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: