О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 17.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2630 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „М-Ю.”О., [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 457 от 13. 03. 2014 год., по т.д.№ 1566/2013 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 3 от 02.01.2013 год., по т.д.№ 1448/2012 год. за уважаване на предявените от Г. П. Б. обективно съединени искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна решенията на извънредното О. събрание на съдружниците в търговското дружеството, настоящ касатор, проведено на 27.02.2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че недостатък в процедурата по изключването на ищеца Б., като съдружник в ответното търговско дружество е ненадлежно отправеното на същия предупреждение, връчено му чрез трето лице и това обстоятелство, само по себе си, е самостоятелно основание за незаконосъобразност на взетото решение от върховния орган на управление на ЮЛ- търговец. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу даденото възприетото от въззивния съд тълкуване на чл.126, ал.3 ТЗ, според което осъществяването на дейност от отделния съдружник, сходна с дейността на дружество, правно и структурно обособено в О. не е достатъчно, при липса на изрично въведена в този смисъл забрана в дружествения договор, да се приеме, че същият действа против интересите на последното.
В изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложеното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: „Връчването на покана за Общото събрание на съдружниците в О. лично на съдружника елемент ли е от фактическия състав на чл.139, ал.1 ТЗ, т.е. представлява ли предпоставка за надлежно свикване на същото?” и „По отношение на връчването на поканата приложими ли са правилата по чл.46 ГПК?”.
Като израз на поддържаното противоречие със задължителната практика на ВКС е посочено постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 74 от 14.07.2011 год., по т.д.№ 633/2010 год. на І т.о., а за илюстрация на противоречивото разрешаване на така поставения правен въпрос в практиката на съдилищата – решение № 196 от 17.12.2009 год., по т.д.№ 20/2009 год. на ІІ т.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК не е заявил становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд за уважаване на предявените от Г. П. Б. срещу касатора, като ответник, обективно съединени конститутивни искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна решенията на извънредното Общото събрание на съдружниците на „М-Ю.”О., [населено място], проведено на 27.02.2012 год. – за изключване на ищеца, за едновременно увеличаване и намаляване на капитала и за приемането на нов устройствен акт на ответното О., Софийски апелативен съд е приел, че искът е основателен, тъй като поканата за свикване на върховния орган на дружеството и за предупреждението за изключване, отправени до ищеца не са надлежно получени от него. Изложени са съображения, че доколкото в действащия през процесния период учредителен акт на дружеството –ответник не се съдържат разпоредби, уреждащи по различен начин, спрямо установения в закона ред, свикването на ОС на съдружниците, приложимо в разглеждания случай се явява законовото правило на чл. 139, ал.1 ТЗ, според което ОС на съдружниците в дружество с ограничена отговорност се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най- малко седем дни, преди датата на заседанието, като в нея се посочва и дневния ред.
Следователно доколкото способът за връчване на поканата за общото събрание на съдружниците е останал извън условията изрично предвидени с разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ, то според въззивния съд връчването може да бъде осъществено по различни начини –чрез нотариус, по пощата, от друг съдружник, чрез лицензиран куриер и др., но при спазване общото за всички тях изискване – поканата да е отправена до конкретния съдружник и получаването и от него, когато е ФЛ, да е лично, освен при предварително изрично съгласие на адресата за получаването и от трето лице.
Поради това и обстоятелството, че поканата за процесното общо събрание на съдружниците в ответното търговско дружество, в разглеждания случай, е отправена до лице, различно от съдружника Г. П. Б. – до неговата съпруга К. Б., при липсата на ангажирани по делото доказателства в обема на учредената и от него представителна власт да се включва и представителството му като съдружник в „М-Ю.”О. е възприето от решаващия състав на Софийски апелативен съд за достатъчно за изграждане на правен извод за нарушена процедура по свикване на проведеното на 27.02.2012 год. извънредно ОС, който порок е съществен и обуславя незаконосъобразност и на всичките взети решения.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата основателност на исковете по чл.74, ал.1 ТЗ въззивният съд е посочил и ненадлежно отправеното предупреждение за изключване на съдружника Б., обективирано в самостоятелен документ, адресиран и връчен отново на лице, различно от този съдружник – друго самостоятелно основание водещо до незаконосъобразност на атакуваното решение по т.1 от протокола на ОС на „М-Ю.”О..
По отношение на материалноправните основания за изключването на ищеца въззивната инстанция, позовавайки се на отсъствие на изрично установена в ТЗ забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в О. и въведена такава в устройствения акт на ответника е счел, че те са недоказани, тъй като само по себе си учредяването на [фирма], чийто едноличен собственик капитала е Г. Б., със сходен предмет на дейност на упражнявания от „М-Ю.”О. , няма правната характеристика на неправомерно поведение на съдружника, нарушаващо общото задължение за лоялност и затова насочено против интересите на дружеството, а доказателства за реално засегнати имуществени и неимуществени интереси на ответника не са ангажирани в процеса по правилото на чл.154 ГПК.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси е релевантен за решаващите правни изводи на въззивния съд и чрез тях за крайния правен резултат по конкретното дело, поради което обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 196 от 17.12.2009 год., по т.д.№ 20/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, имащо съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителен характер за долустоящите в съдебната йерархия съдилища, е възприето разрешението дадено с обжалвания съдебен акт, което е в смисъл, че независимо кой връчва поканата от името на дружеството в хипотезата на чл.139, ал.1 ТЗ, самото връчване трябва да стане лично на съдружника, като няма пречка връчването да стане и при отказ, но този отказ трябва да стане от съдружника, на когото се връчва поканата за ОС, а не от друго лице, независимо от това, в какви отношения се намира то със съдружника. Поради това и твърдяното отклонение от задължителната съдебна практика е недоказано.
Възприетото с решение № 74 от 14.07.2011 год., по т.д.№ 633/2010 год. на І т.о. на ВКС разрешение, че когато съдружникът е ЮЛ, връчването по см. на чл.139, ал.1 ТЗ следва да бъде в канцеларията на адреса на управление, или на изрично посочен адрес за кореспонденция, на лице или чрез средство, съответстващо на начина на връчване не касае идентичен на поставения от касатора и разрешен от въззивния съд правен въпрос, тъй като не визира ФЛ -съдружник, какъвто несъмнено е ищецът по настоящето дело Г. Б.. Следователно същото обективно не би могло да обоснове поддържания критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Недоказано по отношение на този правен въпрос е и селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен, че касаторът не е посочил съдебна практика, която да е важима за същото, съобразно задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то самото наличие на задължителна практика на касационната инстанция по посочения правен въпрос изключва неговото приложение.
По формулирания процесуалноправен въпрос въобще липсва произнасяне от страна на въззивния съд, поради което същият, като хипотетично поставен, не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността да тях.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 457 от 13.03.2014 год., по т.д.№ 1566/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: