О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 487
София, 19.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1440/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 551/2013 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 453 от 09.10.2013 г. по гр.д № 758/2012 г. по описа на Видинския районен съд. С първоинстанционното решение по иск на [община] с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключения между нея и касатора на 08.05.2009 г. договор за покупко – продажба на общински имот по реда на ЗОС, по силата на който [община] продала на ответника недвижим имот : ПИ 10971.507.569, находящ се в@@10@ [населено място] с площ от 545 кв.м. , като на основание чл.92, ал.1 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на [община] неустойка в размер на 658.00 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – кои действия и бездействия на кредитора го поставят в забава във връзка с приложението на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД; кои са фактите, освобождаващи длъжника от отговорност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД и при неизпълнение на договора, длъжен ли е кредиторът да даде подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Ответната [община] оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в отговора по реда на чл. 287 ГПК, в който се поддържа искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд приел за установено, че в уговорения двугодишен срок ответното дружество не е изпълнило поетите по договора задължения за реализиране на инвестиции в размер на 20 000 лева и за изграждане на гара, която да обслужва транспорта и пътниците на[жк], както и задължение за разкриване на шест работни места. От събраните по делото доказателства – фактури и изслушаните и приети съдебно – счетоводни експертизи приел за установено, че ответното дружество е направило инвестиции дори в повече от договорения размер, но не в уговорения срок, а едва след завеждане на настоящото дело. Не била изградена предвидената по договора гара, като въведеното от ответника възражение за обективна невъзможност да изпълни поетото задължение поради преминаване на оптични кабели в имота е счетено за неоснователно. От събраните по делото доказателства, действително се установило, че през процесния имот преминават подземни комуникации, но е счетено, че този факт сам по себе си не е основание да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изграждане на гара, тъй като според заключението на техническата експертиза ,към датата на сключване на договора – 08.05.2009 г. съгласно предвиденото застрояване в имота е било допустимо да се построи гара, която да обслужва транспорта и пътниците на[жк]. В тежест на ответника било да посочи безспорни доказателства относно защитната си теза за невъзможност за изпълнение на поетото задължение по договора поради обективни пречки – например поискана, но неиздадена виза, неиздадено разрешение за строеж и др., като не било доказано ответната страна да е извършила действия във връзка с изграждане на гарата както след получаване на предупреждението за разваляне на договора от ищеца на 22.03.2012 г., така и производството по делото, нито се е възползвал от възможността по чл. 87, ал. 3, предл.второ ЗЗД да предложи изпълнение в течение на процеса. Не се установило освен това ответното дружество да е изпълнило и поетото по договора задължение да разкрие шест работни места, като предвид горното, съдът приел, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на поетите в чл. 4 от договора задължения. Единствено било изпълнено задължението за инвестиции, и то със забава, с оглед на което съдът приел, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Посочено е, че неизпълнението на останалата част от задължението не е незначителна с оглед интереса на кредитора, поради което приел, че договорът следва да бъде развален поради виновното му неизпълнение от ответника, тъй като в случая липсват извинителни причини за забавата на длъжника, които да са от характер, изключващ отговорността му, както и забава на кредитора по см. на чл. 95 ЗЗД, чиято последица освобождава длъжника от отговорността му при забавено изпълнение. Приел е, че искът за неустойка, съгласно клаузата на чл. 8 от договора е основателен в присъдения размер за претендирания период.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките да допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Представеното от касатора изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така както общо са формулирани правните въпроси от материално естество, свързани с приложението чл. 95 и чл. 96 ЗЗД, чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД, същите имат по-скоро теоретичен характер и не се явяват обуславящи изхода на делото. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения във връзка с неправилното приложение от въззивния съд в обжалваното решение на посочените по-горе материалноправни норми касаят основания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но по поставените правни въпроси от материално естество не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 95, чл. 96 ЗЗД, чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена задължителна практика на ВКС, на която в случая се е позовал и въззивният съд в обжалваното решение.
Независимо от изхода на делото, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват доказателства такива да са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 551/2013 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: