4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 501
София, 25.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1864/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 146 от 30.01.2014 г. по гр.д.№ 4686/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1741 от 24.09.2012 г. по т.д.№ 80719/2007 г. на Софийски градски съд. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.71 ТЗ за установяване, че ищецът има участие в капитала на ответника с 230 100 акции, като е прекратено производството в останалата му част поради недопустимост на предявените установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че праводателят на ищеца [фирма] има качеството на акционер в [фирма], че правата на ищеца са били нарушени при провеждане на общи събрания на акционерите на ответника, проведени след 1998 г. и че извършените вписвания с решение № 748/29.01.2002 г. и № 4196/2002 г. по фирменото дело са недопустими и с тях са вписани несъществуващи обстоятелства.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по следните въпроси: 1./ В случаите на уговорена в Устава винкулираност на акциите счита ли се за трето лице спрямо дружеството – емитент на акциите, дружество, което е дъщерно на акционера – прехвърлител; 2./ Какво е действието на вписването в книгата на акционерите по отношение на лицето акционер, независимо дали книгата се води от самото дружество или по силата на закона тази функция е възложена на Централния депозитар и 3./ Налице ли е процесуална субституция, когато при условията на евентуалност от страна на приобретателя е предявен иск за установяване качеството на акционер на праводателя, доколкото сделката между последните е действителна и допустим ли е този иск”, се поддържа, че е налице основанието по т.3 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, а по същество счита че решението е правилно. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от касатора срещу [фирма] в обективно кумулативно съединение искове по чл.71 ТЗ и чл.431, ал.2 ГПК (отм.), като обосновал материалната си и процесуална легитимация с твърдението, че по силата на договор за цесия от 15.03.2007 г., сключен между [фирма] и [фирма] /предишно наименование на [фирма]), дружеството е придобило правото на прехвърлените му 230 100 безналични акции от капитала на [фирма].
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.71 ТЗ, въззивният съд споделил изцяло направеният с него извод, че прехвърлителната сделка е осъществена в нарушение на чл.11 от Устава на [фирма], предвиждаща ограничения в прехвърлянето на акции на трето лице, които не са акционери, поради което същата е относително недействителна по отношение на последното и не може да породи членствени права за ищеца. Изложено е, че въведеното в чл.11 от устава ограничение на свободното прехвърляне на акциите на трети лица, изразяващо се в изискването за първоначално предлагане на акциите за изкупуване от останалите акционер, а при отказ – на предварително одобряване от надзорния съвет на дружеството както на цената, така и на другите условия, е установено в съответствие с правната възможност, предоставена от законодателя с нормата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ, чрез което се запазва затворения характер на дружеството. С оглед липсата на доказателства процесните винкулирани акции да са били предложени първо на останалите акционери, преди да бъдат прехвърлени чрез първия договор за цесия на [фирма] от акционера [фирма] е направен извод, че е нарушена императивната забрана на чл.11 от устава на ответното дружество, поради което спрямо него извършената цесия, както и на последващите две цесии са относително недействителни и са му непротивопоставими. Възприет е и изводът на първоинстанционния съд, че след като прехвърлителната сделка не е породила членствени права за ищеца, то предявеният от ищеца иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на ОСА на ответника, проведени след 1998 г., както и исковете по чл.431, ал.2 ГПК (отм.) са процесуално недопустими. Изложени са съображения, че с евентуалният иск, с който ищецът иска да се признае качеството на акционер на праводателя му, се упражняват чужди права, което е недопустимо извън изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция, в каквато хипотеза не попада разглежданият случай, поради което потвърдил процесуалното решение за прекратяване на производството в тази му част.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно касаторът поддържа, че първият от въпросите има обуславящо значение за делото и като такъв отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдения, че дружеството му е дъщерно на цедента [фирма] не са били въведени в процеса, нито са представени доказателства в тяхна подкрепа, поради което такъв въпрос не е стоял за разрешаване от въззивния съд. Независимо от това настоящият състав намира за уместно да изтъкне, че дъщерното дружество е самостоятелен субект, независим от дружеството, спрямо което то се явява „свързано лице” и притежава собствена правосубектност, поради което липсва основание да се отрече приложимостта на чл.185, ал.2 ТЗ.
Вторият от формулираните в изложението въпроси не е коментиран в решението, тъй като с оглед на отречената с него възможност за свободно прехвърляне на процесните акции, този въпрос е бил неотносим към изхода на спора. Това налага да се приеме, че по отношение на него също не е осъществена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, а това изключва необходимостта от обсъждане на сочения от касатора допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.
Значението на третия от поставените въпроси касаторът е обосновал с тезата, че съдът е следвало да изясни кой е действителният собственик на акциите с оглед на обстоятелството, че към датата на предявяване на иска се е легитимирал като акционер с депозитарна разписка, издадена от Централния депозитар за прехвърлените му от неговия праводател акции, върнати по принудителен ред от предишния им притежател въз основа на влязло в сила решение от 04.03.2003 г. по М. № 12/2002 г. на АС при Б., поради което счита, че по аналогия съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.226 ГПК.
На първо място правото съдебно да се предявяват чужди права е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи – чл. 26, ал. 2 ГПК, като в тази хипотеза по делото се призовава и лицето, чието право е предявено – чл. 26, ал. 4 ГПК, какъвто обаче не е настоящия случай. Константна е съдебната практика по въпроса, че с прехвърляне на вземането си по реда на чл.99, ал.1 ЗЗД, старият кредитор губи материалното право и то може да бъде съдебно предявено само от новия кредитор. На второ място с оглед данните по делото прехвърлянето на спорното право е настъпило преди предявяване на иска, което изключва приложението на чл.226 ГПК, а правовият ни ред не допуска правоприлагането по аналогия на процесуалните правила, както това се предлага от касатора.
Изложеното налага да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 30.01.2014 г. по гр.д.№ 4686/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 /петстотин/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: