О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 500
София, 25.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1846/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Р. И., [населено място] срещу въззивно решение № 298 от 20.02.2014 г. по в.гр.д.№ 4341/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменил решение от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 3344/2008 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част за сумата 30 000 лв. и е потвърдил решението за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 02.08.2008 г. смърт на баща й Р. И. Й..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с на критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно законоустановеният принцип за справедливост. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 73 от 16.09.2013 г. по т.д.№ 964/2011 г., ТК, ІІ т.о. и Решение № 589/2010 г. по гр.д.№ 1359/2009, г., ГК, І г.о. Поддържа, че изводът за съпричиняване съдът е извел от отнетото свидетелство за правоуправление за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, което обаче е формално извършено от наследодателя й и се санкционира и без да е настъпил вредоносен резултат.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след цялостна преценка на правнорелевантните факти и доводите на страните, е приел, че ищцата има право на справедливо обезщетение в размер на 90 000 лв. за неимуществените вреди, които е претърпяла по повод смъртта на баща й, настъпила от уврежданията му при ПТП, виновно причинено на 28.07.2008 г. от водач на МПС, застраховано при ответното застрахователно дружество. За да редуцира така определеното обезщетение с 1/3, въззивният съд е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като към момента на настъпване на ПТП е управлявал мотопеда си въпреки отнетото му свидетелство за управление, с което е нарушил чл.150а, ал.1 ЗДвП, поради което са присъдени 60 000 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2008 г.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките да допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Поставеният от касатора въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е значим за изхода на делото, но по отношение на него не е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената задължителна съдебна практика – ППВС № 4/68 г. Напротив, именно в съответствие с дадените в него указания, в мотивите на своя акт въззивният съд е посочил конкретно всички онези обстоятелствата, специфични за настоящия случай, които е счел за релевантни при определяне обезщетението за неимуществени вреди. Що се отнася до това доколко задълбочено същите са анализирани, то това е въпрос, относим към обосноваността на решението и съответно към неговата правилност, която обаче, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е свързана с основанията за самия касационен контрол /чл. 281, т. 3 ГПК/ и поради това може да бъде проверявана само след неговото допускане.
Като неоснователно следва да се прецени и поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид наличието на задължителна за съдилищата практика – ППВС № 4/1968 г., очертаваща общите критерии, които следва да се съблюдават при определяне размера на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, която практика принципно е съобразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, надлежно публикувани.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Доводите относно приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия са относими изцяло към поддържаните касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не биха могли да се преценяват в рамките на настоящото производство, с оглед задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, нито за касационния съдебен състав съществува процесуална възможност сам да формулира правни въпроси въз основа на поддържаните основания за касиране на решението. Извън това касаторът не се позовава на съдебна практика, вкл.задължителна в подкрепа на сочените селективни критерии.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят поисканите съдебни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298 от 20.02.2014 г. по в.гр.д.№ 4341/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Я. Р. И., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 /петстотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: