О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 28.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.д.№ 2206/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 247 от 28.04.2014 г. по т.д.№ 107/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 9 от 10.01.2014 г. по т.д.№ 39/2013 г. на С. окръжен градски съд и при условията на чл.271 и сл.ГПК е отхвърлен предявения от касатора срещу [община] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 22 669.13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите компенсации по чл.3, т.6 от договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници в размер на 195 481.84 лв., присъдени с решението.
В касационната жалба са въведени доводи, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Поддържа се, че в договора не е уговорен падеж на задълженията за компенсации и поради това приложима се явява разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД. Счита, че не е необходимо изпращане на покана до длъжника за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй като с получаване на процесните фактури ответната община е поканена да изпълни задължението си.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по въпроса „Когато в Договор за възлагане на обществен превоз на пътници не е определена датата на падежа на задължението за заплащане на уговорените с него компенсации, достатъчно ли е за настъпване на изискуемостта му предаването и двустранното осчетоводяване на фактурата за извършената услуга или е необходимо изпращане на изрична покана за плащането й съобразно разпоредбите на чл.86, ал.1 във вр. с чл.69 ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 ТЗ” е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото му разрешаване от съдилищата. Позовава се на влезли в сила Решение № 257 от 20.05.2013 г. по в.гр.д.№ 350/2013 г. на Апелативен съд-П. и на Решение № 36 от 11.02.2013 г. по т.д.№ 193/2011 г. на Окръжен съд-Смолян.
Ответникът по жалбата [община] оспорва допустимостта на касационното обжалване, а по същество счита че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел след тълкуване клаузите на договора и преценка на събраните по делото доказателства, че процесните вземания не произтичат от единен правопораждащ факт, тъй като възникването на задължението в патримониума на ответната община е свързвано от сключването на договори за превоз на по-ниски цени (закупуване на билети или абонаментни карти) от всяко едно от лицата, за които са уговорени преференции. От друга страна в случая липсвала писмена договореност между страните за реда, начина и момента на доплащане на претендираната от ищеца разлика между реалната цена на превоза на даден пътник и тази, на която са се уговорили да бъде извършвана. По принцип съвпадението на две насрещни волеизявления в този смисъл е ставало с факта на материализиране волеизявлението на ищеца във всяка една фактура и с приемането на същото чрез осчетоводяване на посочената като дължима сума по фактурата в счетоводството на [община], като според съда датата на фактурата в тези случаи единствено е основание да се направи извод за момента на сключване на договора и може да служи за определяне момента на изискуемостта на вземането, само ако с нея се удостоверяват и факти, които според определени законови разпоредби правят едно задължение изискуемо (примерно тази на чл. 327 от ТЗ). Според съда липсата на специални разпоредби за правоотношения от процесния тип е пречка за достигане на извода, че вземанията са станали изискуеми в момента на издаване на всяка една фактура, а това от своя страна обосновавало единствено логичния извод, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, т.е. изпадането в забава е обусловено от изпращане на покана от кредитора до длъжника. Представената по делото нотариална покана от ищеца е била връчена на 31.07.2012 г. и от тази дата ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът [фирма] не е формулирал общото основание за достъп до касация, съдържащо се в предмета на спора и обусловило правните изводи на съда, тъй като отговорът на поставения въпрос е предпоставен от тълкуване на клаузите на договора и от преценката на събраните по делото доказателства, което е правомощие, предоставено в изключителната правораздавателна компетентност на инстанцията по същество. Доводите му за датите на изпадане на Общината – длъжник в забава, поради които счита, че не е нужно изпращане на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД са относими към твърдяната неправилност на обжалваното решение. Тя би могла да се квалифицира като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но то не представлява същевременно и основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото последната норма не препраща към основанията по чл. 281 ГПК. Още повече, че въпросът дали [община] е поставена в забава с изпращането до нея на процесните фактури е въпрос на установяване на конкретна фактическа обстановка и упражняване на суверенното право на съда да кредитира представените пред него доказателства, правилността на която не може да бъде проверявана в настоящата инстанция. Предвид липсата на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на преценка допълнителната предпоставки на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и представената от касатора съдебна практика.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 28.04.2014 г. по т.д.№ 107/2014 г. на Пловдивския апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [община] сумата 500 /петстотин/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: