О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 521
София , 01.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2769/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивно решение № 566 от 04.03.2013 г. по гр.д.№ 3707/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 3688 от 21.05.2013 г. по гр.д.№ 9396/2012 г. на Софийски градски съд, І ГО-12 състав в частта, с която касаторът на основание чл.226, ал.1 КЗ е осъден да заплати на И. И. К. със съдебен адрес [населено място] сумата от 120 000 лв. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на дъщеря й, настъпила при ПТП на 05.09.2010 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касация И. И. К. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените от застрахования вреди при ПТП, настъпило на 05.09.2010 г. ПТП, в резултат на което е починала А. А. А.. Изложени са съображения, че ищцата по иска – настоящ ответник по жалбата е майка на пострадалата, като при определяне на размера на обезщетението съдът е отчел претърпените болки и страдания – тежкото преживяване на загубата на единственото й дете, с което след загубата на бащата емоционалната привързаност била много силна. Взети са предвид младата възраст на пострадалата и загубата на морална опора след нейната смърт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и отчитането на релевантните за спора факти при прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, разрешен според него в противоречие с ППВС № 17/18.11.1963 г. и ППВС № 4/68 г
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68 г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 4 100 лв. – платено адвокатско възнаграждение п договор за правна помощ и съдействие от 21.08.2014 г.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 566 от 04.03.2013 г. по гр.д.№ 3707/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на И. И. К. със съдебен адрес [населено място], ул.”Б. № 6, ет.2, Адвокатско дружество „С. В., Р.” разноски по делото в размер на 4 100 /четири хиляди и сто/лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: