ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 999
София, 03.09.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2577 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на Е. Д. Н. лично и в качеството му на ЕТ под фирма „Е. Г.-Е. Н.”, З. К. Н. и Д. Н. М. чрез процесуалния им представител адвокат В. Т., на адвокат Сл.Б. като пълномощник на Е. Н. и на адвокат Ив.Ж. като пълномощник на Е. Н. лично и като едноличен търговец, З. Н. и Д. М. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 23.ХІІ.2014г. по в.гр.д. № 226/2014г.
Ответникът по касационните жалби /К./ в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител И. А.-М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на РБ не е подала отговор на касационните жалби.
К. жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 23.ХІІ.2014г. П. по въззивни жалби на ищеца и на ответниците е отменил частично решението на Хасковския окръжен съд от 06.І.2014г. по гр.д № 763/2011г. в негови отхвърлителни части и вместо него е постановил друго, с което е отнел в полза на държавата на основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ от съпрузите Е. Н. и З. Н.: 23469.60лв. – левова равностойност на 12000 евро осъществен внос на валута от /РТ/ от З. Н., ведно със законната лихва от предявяването на иска; 5000лв. – равностойност на 500 дяла по 10лв., притежавани от З. Н. в капитала на [фирма]; 45589.70лв. – левова равностойност на 23310 евро внос от Е. Н. на валута от РТ, ведно със законната лихва от предявяването на иска; 3500лв. – внесен капитал в [фирма] с едноличен собственик Е. Н.. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите му части, с които са отнети в полза на държавата: от Е. и З. Н. – ПИ с площ 379 кв.м, находящ се в [населено място], с построените в него двуетажна жилищна сграда 23469.60лв., гараж и селскостопанска сграда; 3500лв. – продажна цена на л.а. „О. А.”, придобит през 2006г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, 1200лв. – продажна цена на л.а. „М. ”, ведно със законната лихва от предявяването на иска; от Е. Н. – 45485лв. – внесени от него суми по банкова сметка, открита на 23.ІV.2004г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, 12140лв. – постъпили суми от предоставени от Ел.Н. на трети лица парични средства, постъпили по банкова сметка, ведно със законната лихва от предявяването на иска, 23489.70лв. – левова равностойност на 12010 евро, направени вноски от Ел.Н. по банкова сметка, открита на 01.ХІІ.2003г., ведно със зак.лихва от предявяването на иска; 2969.27лв. – левова равностойност на 2048 щ.д. стойност на осъществен внос на сребърна бижутерия от Ел.Н. в качеството му на ЕТ, ведно със законната лихва от предявяването на иска; и от Д. М. – пътнически автомобил „А.”; и в частите, с които е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата на 1300лв., внесени от З.Н. на 03.ІІІ.2005г. по банкова сметка на нейно име; 628.44лв. – левова равностойност на 321.32 евро, наличност по спестовен влог, открит на 6.Х.2009г. в К. АД с титуляр З.Н., 2933.70лв. – левова равностойност на 1500 евро, внесени от З.Н. по спестовен влог в К. АД, открит на 30.І.2009г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от ответниците пряко или косвено от установената престъпна дейност на Е. Н. – на 17.VІІ.2007г. на ГКПП „К. А.” на път от Р. Т. пренесъл през границата без знанието и разрешението на митницата стоки за търговски цели в големи размери – златни изделия с нетно тегло 1085.45 гр, на обща стойност 29307.15лв., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” 1 година с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 25000лв., а предметът на контрабандата е отнет в полза на държавата. В мотивираното искане на К. са изложени факти за наличие на връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото. В случая такава връзка е налице както с оглед естеството на престъплението, предполагащо извличане на облага, така и с оглед установените в процеса значителни суми, с които е разполагал ответникът Ел.Н. и семейството му при очевидно недостатъчни за такъв стандарт доходи със законен източник, липса на доходи от трудови правоотношения и от законна търговска дейност в качеството му на ЕТ или чрез регистрираните две търговски дружества, собственост на съпрузите – ответници; за регистрираната търговска дейност не са представяни данъчни декларации за доходи, съответстващи на разходите, извършвани от ответниците в проверявания период, и за наличностите на финансови средства. Като недоказани са оценени твърденията за реализирани доходи от Ел.Н. от работа в Ю., в Т., в строителството в Б.. Прието е, че не е установена действителността на договорите за дарение на парични суми – между Д. М. и Ел.Н. /баща и син/ от 2006г. за 20000лв. с нотариална заверка, извършена през 2009г., и между З.Н. и баща й К.Д. от 10.VІ.2010г. за 40000лв. – договорите са създадени за нуждите на настоящото производство след установяване на наказаната престъпна дейност. Същият извод е направен и относно внесени през 2010г. от Ел.Н. суми 11000 евро и 12310 евро и 12000 евро през 2009г. от З.Н.. Прието е за установено, че през проверявания период доходите на съпрузите от законен източник са в размер на 278.90 М., в т.ч. на З.Н. в размер на 143.46 М. от трудови правоотношения и 51.58 М. от социални помощи, а разходите – в размер на 2817.59 М.. Съпоставката между доходите и разходите за издръжка на семейството, включващо и двете им деца, за пътувания в чужбина стотици пъти и за придобиване на активите, предмет на мотивираното искане, дава основание за извод, че доходите на ответниците са крайно недостатъчни, с оглед на което активите са придобити с незаконен източник и е налице обосновано предположение, че са с произход наказаната престъпна дейност. Като неоснователно е оценено възражението за липса на връзка с престъпната дейност, защото тя била с конкретен размер и предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, поради което било невъзможно влагането му в активи на ответниците. Посочено е в тази връзка, че за нуждите на специалния закон не е предвидена като елемент от фактическия състав пряка причинна връзка между наказаната престъпна дейност и придобиването на имуществото, достатъчно е да е налично обосновано предположение за придобиване на активите със средства, резултат на престъпна дейност, каквото е естеството на установеното престъпление контрабанда в големи размери.
В изложенията на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК /идентични по текст и съдържание и по двете им касационни жалби/ се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. за допустимостта на исковата молба /К. не твърдяла в искането си да има връзка на соченото за отнемане имущество с престъпното деяние на Ел.Н., нито доказателства за пряка или косвена такава/ – в противоречие с практиката на ВКС ІІ ТО по т.д. № 674/2010г.; 2. следва ли да се докаже връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема по реда на ЗОПДИППД /отм./ /придобиването на имуществото следвало да е в причинноследствена връзка с конкретно установената престъпна дейност, а в случая Ел.Н. не само не се обогатил с нито една стотинка от деянието, тъй като предметът на престъплението му е конфискуван, а се обеднил с постановената глоба в полза на държавата в размер на 25000лв. и 100лв. разноски/ – в противоречие с ТР № 7/2013г. на ОСГК; 3. необсъждане от въззивния съд на събраните доказателства /без конкретизирането им/ от значение за приложението на чл.10 ЗОПДИППД във връзка с приноса на съпругата З.Н. за придобитото по време на брака имущество – в противоречие с решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1116/2009г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
По първия поставен от касаторите процесуалноправен въпрос със сочената практика не се обосновава наличието на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С това решение е прието, че при несъответствие между обстоятелствената част и петитума на иска, което съставлява нередовност на исковата молба, съдът следва да предприеме процесуални действия за отстраняването му. В разглеждания случай такова несъответствие липсва. Изложените в обстоятелствената част на искането на К. твърдения за осъждането на Е.Н. с влязла в сила присъда за престъпление, предвидено в чл.3 от посочения закон, за придобиването от него и от останалите ответници на имущество на значителна стойност, за което не са установени законни доходи, позволяващи придобиването, и че са налице предпоставките по чл.4 ал.1 и ал.2 от същия закон за отнемането му, е в пълно съответствие със заявеното искане имуществото да бъде отнето в полза на държавата на основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Така заявено, искането е и достатъчно мотивирано с обстоятелствата, на които е основано, включително и за връзка на придобитото имущество с престъпната дейност на ответника Е.Н., твърдението за което следва и от изричното позоваване на посочената разпоредба на чл.4 ал.1. С оглед на това поставеният въпрос не е и от значение за изхода на спора по делото, освен че по него липсва и твърдяното допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
По втория поставен материалноправен въпрос въззивният не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие с ТР № 7/2013г. на ОСГК, включително и в частта му, конкретно посочена от касаторите в изложенията им. Така според тази задължителна за съдилищата практика ЗОПДИППД /отм./ изисква наличие на връзка между престъпната дейност по чл.3 и имуществото, отнемане на което се иска; връзката може да е както пряка /например в слечите, когато имуществото е придобито от престъплението/, така и косвена /когато придобиването на имуществото не е пряко от престъплението, а е опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки/, но тя такава трябва да бъде установена или да може да се направи основателно предположение за съществуването й; дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник на средствата за придобиване на имуществото; необходимо е с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, способите за придобиване на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки да може да се стигне до извод за наличие на връзка; неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. Приетото от въззивния съд в разглеждания случай наличие на обосновано предположение за косвена връзка между наказаната престъпна дейност на ответника Е.Н. и придобитото имущество, основано на преценка на вида и характера на престъплението, целта на извършването на каквото е извличането на облага, в случая в големи размери, и на установените в процеса значителни суми, с които е разполагал ответникът Ел.Н. и семейството му при очевидно недостатъчни за такъв стандарт доходи със законен източник, е в пълно съответствие с обвързващата съдилищата и сочена от касаторите практика. В съответствие с нея е и изводът във връзка с възражението за липса на връзка с престъпната дейност, защото тя била с конкретен размер и предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, поради което било невъзможно влагането му в активи на ответниците. Смисълът на приложимия в случая закон не е да се отнема само имущество, съответно като стойност на предмета на престъплението, защото целта на производството по ЗОПДИППД /отм./ не е санкция на престъплението, а отнемане на онова имущество, за което, при липса на доказан от проверяваното лице законен източник на доходи, може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната му дейност.
Третият поставен от касаторите материалноправен въпрос е бланкетен, тъй като с него не се конкретизират доказателствата, които според касаторите въззивният съд не е обсъдил. С оглед на това е невъзможно да се прецени значението за изхода на спора на произнасянето по този въпрос. Следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл.290 ал.2 ГПК въззивното решение не би могло да бъде проверено във връзка с този въпрос и по същество, ако касационно обжалване бъде допуснато, защото такава конкретизация липсва и в касационните жалби. Произнасянето по въпроса не би било от значение за изхода на спора, дори ако касационно обжалване по него бъде допуснато, и с оглед на обстоятелството, че ответниците не са заявили в отговора си на мотивираното искане в срока по чл.131 ГПК възражение във връзка с приложението на чл.10 ЗОПДИППД /отм./. За първи път възражение в тази насока те са релевирали във въззивната си жалба и то се изразява в невземане предвид от първоинстанционния съд, че не е оборена презумпцията за съвместен принос на съпругата /ответница/ по чл.21 ал.3 СК, доказателствената тежест за което била на ищеца. Освен че като направено в този етап на производството възражението е несвоевременно и поради това изключващо извод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение поради неразглеждането му от значение за изхода на делото, следва да се посочи за пълнота и установената трайна и непротиворечива практика на ВКС /обективирана например в решенията на негови състави по гр.д. № 863/2010г. , по гр.д. № 890/2012г. ІІІ ГО, по гр.д. № 612/2014г. ІІІ ГО, по гр.д. № 2799/2014г. ІІІ ГО и др./, според която понятието „принос” по чл.10 ЗОПДИППД /отм./ е различно от съдържанието на това по чл.21 ал.3 СК, че за приложението на чл.10 от посочения закон ответникът – съпруг на проверяваното лице следва да установи /а не се презумира, оборването на което да е в тежест на ищеца/ свой действителен /материален/ принос в придобиването на имуществото, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, че в тази хипотеза приносът на съпруга не може да се изрази в личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. Приетият за установен по делото доход на ответницата в размер на по около една М. месечно през проверявания период не би могъл да обоснове извод за наличие на такъв нейн принос.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационните жалби следва да бъдат присъдени 7248лв. юрисконсултско възнаграждение в тежест на Е. и З. Н. и 690лв. в тежест на Д. М..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 843 от 23.ХІІ.2014г. по гр.д № 226/2014г.
ОСЪЖДА Е. Д. Н. и З. К. Н., и двамата от [населено място], да заплатят на К. София 7248.20лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Н. М. от [населено място] да заплати на К. С. 690лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: