ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1004
София, 03.09.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 562 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Кр.С. като процесуален представител на „С. Ж. Е.” /СЖЕ/ АД София срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 24.Х.2014г. по в.гр.д. № 1537/2014г.
Ответницата по касационната жалба А. В. Р. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Г.Г. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 24.Х.2014г. В. е отменил решението на В. от 12.V.2014г. по гр.д № 14814/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от А. В. Р. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ /искът за обезщетение – частично/. Решението е поправено в частите по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ и за разноските с решение от 28.Х.2014г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността ”отговорник офис” – офис Б. със заповед от 05.ІХ.2012г. за това, че не е изпълнила задълженията си да оповести конфликт на интереси, нарушавайки конкретно посочени разпоредби на ЗКИ, Инструкция І0147, правилата на Кодекса за професионално поведение на банковата група, на ППЗМСИП, на Инструкция 002 – Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, на Инструкция І0217 – Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, на Инструкция І0216, и не е оповестявала изискуема за деклариране свързаност по смисъла на Инструкция І0147, от което произтича значителен потенциален риск от несъотвествие с регулаторните изисквания, свързан с налагане на санкция или увреждане репутацията на работодателя вследствие неспазване на законови и етични правила, е незаконно. Заповедта е издадена от компетентен орган и отговаря на исикванията: на чл.193 КТ – преди налагане на наказанието работодателят е поискал обяснения във връзка с нарушенията; на чл.194 КТ – спазени са преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания, и на чл.195 КТ – нарушенията са описани изчерпателно – затаяване наличие на конфликт на интереси в подадена на 09.ІХ.2011г. декларация, неуведомяване за наличие на такъв конфликт при разрешаване на конкретен спор между съдружници – клиенти на Банката, възникнал на 28.ІІ.2012г., и неуведомяване за повишен риск спрямо тези клиенти. В декларацията си при постъпването на работа на 25.І.2007г. ищцата заявила, че не е налице делови интерес и е посочила в нея брат си В. Д.. В декларация от 09.ІХ.2011г. тя е заявила, че винаги при наличие на предпоставки за възникване на конфликт на интереси незабавно ще уведоми работодателя. От 26.І.2007г. за нея е възникнало задължение да оповести, че едно от дружествата, посочени в уволнителния акт, е станало клиент на Банката, доколкото брат й е съдружник в тях, а на едно – и едноличен собственик. Неизпълнението на това задължение представлява нарушение на трудовата дисциплина. Прието е, че второто вменено нарушение, изразяващо се в неуведомяване за конфликт на интереси, проявен в представен пред ищцата спор между съдружниците във [фирма], не сочи на различно от първото нарушение – неуведомяване, че брат й е съдружник в това дружество, а и тя не е взела никакво отношение по този спор. Във връзка с третото вменено нарушение – неизпълнение на задължението за уведомяване на Банката, че дружествата представляват „съмнителен клиент”, по делото не са представени доказателства за това. Напротив, установено е, че досието на [фирма] е било предмет на вътрешно-банков одит, при което не са констатирани нарушения по спазването на законовите и банковите изисквания относно договорните им отношения, и е установено, че братът на ищцата е имал добро име в обществото и липсват доказателства преди смъртта му да се е ползвал с негативна публичност. При това положение не е било налице основание за изпълнение от служителката на задължението за уведомяване на Банката. В случая се касае само за едно дисциплинарно нарушение, дисциплинарното наказание за което не е съобразено с критериите по чл.189 КТ. За да е налице конфликт на интереси, не е необходимо от него да са настъпили вредни последици за работодателя, нито облагодетестване на служителя или на трето лице. Основанието за прекратяването на трудовото правоотношение не е установяването с влязъл в сила акт наличие на конфликт на интереси по З. по смисъла на чл.330 ал.2 т.9 КТ, което основание е неотносимо в случая, а налагането на дисциплинарно наказание поради неизпълнение на задължения по нормативни актове и вътрешни правила. С оглед на това се дължи преценка на уволнението за съобразяване с чл.189 КТ. Задължението за деклариране на конфликт на интереси не е елемент от трудовата функция на служителката, а предпоставка за правилното й изпълнение, предвиденао в нормативни актове и вътрешни правила с цел предотвратяване злоупотреба със служебно положение. Поради това извършеното нарушение само по себе си не може да се приеме за тежко; за да бъде преценено като такова, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, при които е извършено. Взето е предвид в тази връзка, че посочените в заповедта дружества имат сметки в Банката, но няма данни да са кредитополучатели, неизрядни клиенти или други обстоятелства, даващи основание да се приеме, че бездействието на ищцата за деклариране на родствената си връзка с един от съдружниците е създало реална опасност от засягане интересите на работодателя. Освен това, ищцата при постъпването си на работа е декларирала родствената си връзка с В.Д., както и наличието на банкова сметка на негово име, не е взела никакво отношение по възникналия спор между съдружниците, а и подлежащите на деклариране обстоятелства са изключително широки – без ограничение на степента на родство по права и съребрена линия, при което служителят лесно би се оказал в неизпълнение на задължението за това. При тези обстоятелства неизпълнението на задължението за деклариране не е умишлено, нито с цел облага, и не може да се приеме, че ищцата е нарушила задължението си за лоялност към работодателя. С оглед на това нарушението не обосновава най-тежкото дисциплинарно наказание.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. представлява ли неизпълнението от банковите служители на задължения по чл.51-54 ЗКИ тежко нарушение на трудовата дисциплина, като за сравнителна база се приеме законодателното разрешаване на идентичния казус в държавната администрация /чл.330 ал.2 т.7 и т.8 КТ/; 2. задължително ли е настъпването на вредоносен резултат от неизпълнение на задължителни основни за банковата система правила с превантивен характер, за да бъде преценено нарушението на тези правила като „тежко” по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ; 3. с оглед разпоредбата на чл.49 ЗЗДЗ съществува ли за съда възможност да замести работодателя в преценката за тежестта на неизпълнение на задължението за оповестяване на конфликт на интереси, в резултат на което са причинени вреди на клиенти на работодателя; 4. представлява ли неизпълнението от банков служител на задължение по създадената в банка организация за изпълнение на императивни изисквания на чл.54 ЗКИ престиране на работна сила, т.е. това елемент ли е от трудовата функция на служителя; 5. представлява ли за банков служител задължението да оповести конфликт на интереси /дали в обслужвания лично от него клиентски портфейл има „свързани” лица/ престиране на работна сила или е само предпоставка за правилното изпълнение на трудовата функция с определена цел – предотвратяване на злоупотреба със служебно положение. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
По първия поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като той нито е основавал изводите си на сравнение със законодателното разрешаване на казус в тази насока в държавната администрация, каквото е изричното съдържащо се във въпроса условие, нито е бил длъжен да стори това по силата на чл.269 ГПК с оглед ненавеждането пред него от страните на такива доводи.
Вторият поставен от касатора материалноправен въпрос е бланкетен, тъй като в него не са посочени конкретните задължителни правила в банковата система с превантивен характер, относно които се иска отговор дали е задължително настъпването на вредоносен резултат при неизпълнението им, за да бъде преценено нарушението като „тежко”. От друга страна, дори да се приеме, че е в правомощията на касационния съд да уточни и конкретизира въпроса /чрез конкретизиране на тези правила/ с оглед т.1 от ТР № 1/2009г., този въпрос сам по себе си не би бил от значение за изхода на спора. Това е така, тъй като преценката си относно тежестта на вмененото дисциплинарно нарушение съдът не е обосновал само с липса на вредоносен резултат от неизпълненото задължение, а и с други обстоятелства съобразно критериите за определяне на дисциплинарното наказание, предвидени в чл.189 КТ. Освен това, няма преценка и формиран извод в атакуваното решение дали настъпването на вредоносен резултат от нарушението е задължително, за да бъде преценено то като тежко. Не е релевирано произнасяне и по въпроса дали в случая са приложими критериите по чл.189 КТ, или е предвидено задължително налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснатото дисциплинарно нарушение. Следва да се посочи и че сочената от касатора практика на ВКС /решения на негови състави: по гр.д. № 427/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 216/2010г. ІІІ ГО, по гр.д. № 16/2010г. ІV ГО/ е по приложението на чл.330 ал.2 т.7 и т.8 КТ, която е неотносима в случая, тъй като касае отношения по трудов договор за работа в държавна администрация, каквито отношенията между страните не са.
Няма произнасяне от въззивния съд и по третия въпрос. Това е така, тъй като липсват решаващи изводи /също поради липсата на въведени доводи пред този съд/ за възможността с оглед разпоредбата на чл.49 ЗЗД съдът да замести работодателя в преценката за тежестта на неизпълнение на задължение за оповестяване на конфликт на интереси, в резултат на което са причинени вреди на клиенти на работодателя.
Четвъртият и петият въпроси са фактически, а не правни, само произнасянето по каквито по силата на чл.280 ал.1 ГПК представлява основание за допускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме, че въпросите отговарят на основното изискване на посочената разпоредба, те няма да са от значение за изхода на делото с оглед липсата в трудовите функции /характер на възложената работа по определението на чл.66 ал.1 т.2 КТ, различно от възможността за уговаряне и на други условия, свързани с предоставянето на работната сила, предвидена в ал.2/, определени от работодателя и обективирани в длъжностната характеристика за заеманата от ищцата позиция, на задължение за деклариране на конфликт на интереси.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.І.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, осми състав, № 1450 от 24.Х.2014г. по гр.д № 1537/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на А. В. Р. от [населено място] 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: