ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002
София, 03.09.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 476 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.М. като процесуален представител на [фирма] С. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 13.ХІ.2014г. по в.гр.д. № 1658/2014г.
Ответникът по касационната жалба Г. Х. Н. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ГПК чрез адвокат К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответницата по касационната жалба Х. Г. Д. от [населено място] в отговора си чрез адвокат П. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на решенията ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на Районен съд Поморие от 23.VІІ.2014г. по гр.д № 138/2014г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Х. Г.Д. и Г. Хр.Н. искове с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване за недействителни по отношение на Банката действията на ответниците по водене на процеса по чл.227 ал.1 б. „в” ЗЗД по гр.д № 263/2012г. на РС Поморие, с което е отменено дарение на ? ид.част от дворно място с площ 567 кв.м, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ *.-**** кв.***, обективирано в съдебно решение от 15.Х.2012г.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е взел предвид, че между Банката и [фирма] с управител Х. Д. са сключени два договора за банков кредит, по които на дружеството са предоставени 260000 евро и 70000 евро и по които Д. е солидарен длъжник като поръчител; поради неизпълнение на договорните задължения Банката се е снабдила с изпълнителни листове срещу длъжниците. С решение по гр.д № 263/2012г., по което според Банката е проведен симулативен процес, е отменено дарение на ? ид.част от посочения по-горе имот в полза на Д., направено от ответника Н. с нот.акт № 29/2005г., с които си действия Д. увредила Банката, претендираща поради това обявяването им за недействителни. С гласни доказателства се установява, че Д. не е имала финансова възможност да подпомогне баща си Г.Н. и по тази причина родителите й са поискали връщане на дареното й имущество. Не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за уважаване на предявените искове. „Длъжник” по смисъла на тази разпоредба е [фирма], представлявано от Д., а Д. е поръчител по двата договора за банков кредит, като нейната отговорност е акцесорна. „Длъжник” по смисъла на чл.135 ЗЗД е само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т.е носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствувало за неговото задължение. Поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника, и то при условията на солидарност, неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция, тя е вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона /чл.133 и сл. ЗЗД/ способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто е и отменителния иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл.135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт. Изводът си съдът е съобразил с решение на ВКС ІІ ТО по т.д № 966/2009г., постановено по реда на действащия ГПК.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се иска произнасяне по въпросите с какво отговаря поръчителят – с личността си, с имуществото си или с нещо друго и възможно ли е да се води отменителен иск по чл.135 ЗЗД. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 /от значение за развитие на правото/ ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси.
По първия поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като няма формиран в атакуваното решение извод, обусловил изхода на спора, с какво отговаря поръчителят – с личността си, с имуществото си или с нещо друго.
Вторият въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като не е отречена допустимостта на предявените от дружеството – касатор искове по чл.135 ЗЗД и те са разгледани по същество. Не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване относимият към решаващите изводи на въззивния съд въпрос „има ли поръчителят качеството на длъжник по смисъла на чл.135 ЗЗД и приложим ли е П. иск спрямо неговите действия”, който въпрос касационният съд няма правомощие да вземе предвид служебно с оглед правото на защита на насрещната страна и на диспозитивното начало в гражданския процес, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Но дори да се приеме, че този въпрос е поставен, тъй като е в правомощията на касационния съд да го уточни и коригира /виж в тази връзка т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/, касационно обжалване по него не следва да бъде допускано. Това е така, защото произнасянето по този въпрос от въззивния съд е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решението по т.д. № 966/2009г., което обосновава липсата на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 /в хипотезата на липсваща съдебна практика/ ГПК предпоставки за това. С. в изложението определение на ВКС І ТО по т.д. № 3325/2013г., постановено в производство по чл.288 ГПК, не се включва в съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. А при наличието на задължителна практика по въпроса влезлите в сила решения на Варненския апелативен съд по гр.д. № 404/2011г. /касационно обжалване на което не е допуснато с определението на ВКС по т.д. № 3325/2013г./ и на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 627/2013г. не обосновават твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Касаторът не сочи и не обосновава и някоя от останалите хипотези /освен липсваща съдебна практика/, съдържащи се в твърдяното /бланкетно/ основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на спора по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото /каквото е заявеното твърдение/, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени, а за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Останалите съображения в изложението на касатора представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които се преценяват, ако касационно обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени по 500лв. разноски за настоящата инстанция, заплатени по представените с отговорите им на касационната жалба договори за правна защита и съдействие.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен граждански състав, № ІІІ-118 от 13.ХІ.2014г. по гр.д № 1658/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище С. да заплати на Х. Г. Д. и на Г. Х. Н., и двамата от [населено място], по 500лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: