3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
София, 03.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2553 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. д. „Г. п.” – МВР, чрез юрисконсулт Г. К., против решение № 34 от 28 януари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 915 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2014 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 224 от 7 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 508 описа на районния съд в гр. Свиленград за 2014 г. в частта му за възстановяване на З. Н. П. от [населено място] на заеманата преди уволнението работа „калкулант, той и касиер” в „Стол” от „Обслужване на ГКПП” в група „Логистика” от администрацията на гранично полицейско управление – С. към РД „Г. п.” – Е. при ГД „Г. п.” МВР.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и незаконността на уволнението водят задължително до признаване за основателен на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Сочи се като несъобразено обстоятелството, че ищцата е била назначена по допълнително щатно разписание, като с последно допълнително споразумение трудовият договор определен за срочен и трудовото правоотношение с ищцата е прекратено с изтичане на определения с последното допълнително споразумение срок – 31 декември 2014 г., а според практиката на ВКС, в случаите, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно (докато трае съдебният процес и преди постановяване на решението) срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване се отхвърля. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и допълнение към него се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата З. Н. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Т., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
В. съд, предвид непредставянето пред него на нови писмени доказателства, приема за правилно първоинстанционното решение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, тъй като работодателят не е спазил императивната разпоредба на чл. 333, ал. 4 КТ – ищцата е била член на синдикалното ръководство и работодателят е бил длъжен преди прекратяването на трудовия й договор поради съкращаване в щата да изиска предварително писмено съгласие на синдикалния орган. Тъй като фактическите констатации по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са споделени изцяло, съдът по реда на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите в обжалваното решение на районния съд. Приема се, че работодателят е знаел за синдикалната защита на ищцата, поради което, независимо от подадената от нея декларация за липса на основания за защита по чл. 333 КТ, той е следвало да поиска съгласие от синдикалните органи за нейното уволнение. Счетено е, че основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на иска по т. 2 на същия текст, като е прието, че ищцата следва да се възстанови на заеманата от нея длъжност преди уволнението.
К. съд приема, че поставеният от касатора правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като той не е обусловил изхода на спора.
В първоинстанционното решение изрично се сочи, че страните са били обвързани със срочно трудово правоотношение (със срок до 31 декември 2014 г.). Въззивната жалба на работодателя е подадена на 16 октомври 2014 г. и в нея се излагат доводи срещу мотивите на първата инстанция за неизпълнена процедура във връзка със закрила по чл. 333 КТ и за осъществено реално съкращаване в щата. Искания и твърдения от страна на работодателя не са правени. Единственото открито съдебно заседание по делото се е състояло на 14 януари 2015 г., без работодателят да наведе някакво основание по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК. При тези обстоятелства за съдът не е съществувало задължението служебно да вземе предвид факта на изтичането на срока на трудовото правоотношение, което безспорно е станало преди постановяването на обжалваното въззивно решение, и закономерно съдът не е изложил съображения в тази връзка. Затова поставеният от касатора правен въпрос: следва ли да се признае за основателен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и съдът да възстанови работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност в случаите, в които уволнението е признато за незаконно, като междувременно докато трае съдебният процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, не е обусловил изхода на спора, а такъв въпрос (макар и изрично поставен), в съгласие със задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 по ТР № 1/2009 г., ОСГТК, не води до допускане на касационното обжалване по нито едно от изчерпателно изброените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. След като правният въпрос не е обуславящ, то преценката на представената от касатора съдебна практика не е необходима.
Ответницата претендира заплащане на разноски за адвокат. Видно от сключения между ответницата и адв. К. Т. договор за правна защита и съдействие, оказаната помощ е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – оказана е безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. К. съд приема, че за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят 360 лева, като по изричното искане на адвоката сумата следва да се присъди на доверителката му.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 34 от 28 януари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 915 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2014 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г. д. „Г. п.” – МВР, с адрес в [населено място], [улица], да заплати на З. Н. П., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: