5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София, 03.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2895 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. Д., против решение № 91 от 26 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 3 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1604 от 30 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 3065 по описа на районния съд в гр. Русе за 2014 г. за отхвърляне на предявените от Д. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за разваляне на сключен между тях договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 28 декември 2012 г. по отношение на пет ниви и две лозета в землището на [населено място], обл. Р., и за заплащане на сумата 81031,86 лева като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че купувачът се е поставил в положение на недобросъвестност, тъй като има създадена презумпция за знание, като в решенията на ВКС по чл. 290 ГПК не се приема, че следва да се обори презумпцията за знание, като за гражданите не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на Правилника за вписванията актове. Сочи се, че преди подписването на договора, касаторът е извършил проверки за тежести и разпоредителни сделки в информационната система на Агенцията по вписванията и не се е установило да има налична вписана ипотека за процесните имоти, а справката по лице също не е дала информация, защото договорната ипотека е учредена не от продавача, а от по-предишен собственик. Твърди се още, че няма представена справка, от която да е видно тежестта на процесните имоти дали я е имало към датата на сключване на сделката, която да оборва добросъвестността на купувача, а и самият продавач е декларирал пред нотариуса липсата на права на трети лица и тежести. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. Ш., в отговор на касационната жалба сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, а обжалваното решение счита за правилно.
В. съд е споделил извода на първата инстанция, че доколкото вещните тежести върху процесните имоти са били вписани по надлежния ред, то ищецът не може да претендира разваляне на договора за покупко-продажба по съдебен ред и връщане на цената, тъй като е могъл да узнае при полагане на дължимата грижа чрез проверки в службата по вписванията за правата, противопоставими му от трети лица. Този извод е основан на установеното по делото, че в текст на договора е посочено, че продавачът е единствен и пълноправен собственик на имотите, предмет на договора и че същите не са ипотекирани, което е заявено и в нотариалния акт, а видно от съответните справки, процесните имоти са ипотекирани чрез учредяване на договорна ипотека в полза на банка, вписана на 18 април 2008 г. Като недоказано е оценено твърдението на ищеца, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба е бил добросъвестен и не е знаел за учредените в полза на трето лице вещни тежести. За правилно се приема заключението на първата инстанция, че недобросъвестността на купувача е абсолютна пречка за възникване правото за търсене на отговорност за съдебно отстранение или разваляне на продажбата по съответния ред, купувачът е могъл да узнае за противопоставимите му от трети лица права, ако е извършил пълна проверка за вещни тежести върху процесните имоти, а неполагането на дължимата грижа за узнаване на противопоставимите му от трети лица права, не може да обоснове добросъвестността му, от което да следва успешното провеждане на доказването на предпоставките на предявените искове. Извод за противното не може да се изведе от декларирането на продавача при изповядването на сделката, че няма други легитимни собственици на имота или че няма учредена ипотека. Прието е, че като не е извършил проверка в службата по вписванията, купувачът се е поставил в положение на недобросъвестност, тъй като вписването създава презумпция за знание, за опровергаването на която ищецът носи доказателствена тежест.
К. съд приема, че не следва да допусне касационното обжалване по изрично поставените от касатора правни въпроси.
В подкрепа на твърденията си за нарушения на практиката на ВКС по правните въпроси, касаторът представя три решения на ВКС, постановени в процедурата по чл. 290 ГПК – касаторът се позовава на решение № 162 по гр.д. № 1317/2012 г., ІІІ г.о., решение № 596 по гр.д. № 1534/2009 г., І г.о. и решение № 705 по гр.д. № 1744/2009 г., І г.о. В решение № 162 ВКС е дал задължителен отговор на въпроса има ли правен интерес добросъвестният купувач от предявяване на иск по чл. 189, вр. чл. 188 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, ако в негова полза е изтекла придобивна давност и е станал собственик на имота, като в рамките на отговора на въпроса касационният съд сочи, че предпоставка за предявяването на иск за разваляне на договор по чл. 189, вр. чл. 188 ЗЗД е купувачът да е добросъвестен (не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице). В решение № 596 е даден отговор на въпросите за предпоставките за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, и необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, като предвид заявения проблем касационният съд сочи, че не може да се направи извод, че самото вписване означава, че актът е доведен до знанието на ищците, тъй като не съществува задължение за собствениците да следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито установена от закона презумпция, че са запознати с него, а уреденото в чл. 113 ЗС действие на вписването не предвижда подобни задължения и презумпции. Изрично касационният съд сочи, че разпоредбата не предвижда задължения и последици за лицата, които не възнамеряват (тепърва) да придобиват права. В решение № 705 ВКС се произнася по въпроса дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение, като при решаването на въпроса по същество и предвид обстоятелството, че страните по спора са сънаследници на имот, касационният съд сочи, че за гражданите (останалите наследници на собственика) не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписването, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на Правилника за вписванията актове.
На първо място се пита съществува ли презумпция за знание, породена в резултат на вписването на актовете на службата по вписванията, която следва да се обори от купувача, за да е добросъвестен и да развали договора в случай на евентуална евикция. Вторият въпрос е добросъвестен ли е купувачът, за да развали договора в случай на евентуална евикция, въпреки че продавачът изрично е декларирал в нотариалния акт, че е единствен собственик на имотите, предмет на договора, и че същите не са ипотекирани. От изложения преглед на посочените от касатора решения на ВКС е видно, че поставените въпроси не са разрешени в тях, тъй като специално в решение № 705 и решение № 596 са разгледани въпроси за придобиването по давност на сънаследствен имот. В посочената от касатора съдебна практика не се разрешава въпросът за значението на вписване по реда на ПВ за добросъвестността на купувач по сделка, нито какво е значението на изричната декларация на продавача за липса на вписана ипотека върху имот, предмет на сделка. Затова следва да се приеме, че касаторът не е обосновал първото от поддържаните от него основания за допускане на касационното обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Същевременно следва да се има предвид даденото от касационния съд разрешение по съществото на спора с решение № 424 по гр.д. № 1872/2010 г., ІV г.о., според което недобросъвестността е абсолютна пречка за възникване правото за търсене на отговорност за съдебно отстранение. К. съд приема, че при преценката за добросъвестността на ищеца следва да се има предвид съществуващата система на публичност на актовете с прехвърлително действие с недвижими имоти, и доколкото такива прехвърляния на собственост или учредяване на вещни права са вписани, последващият приобретател не може да претендира отговорност за съдебно отстранение, тъй като би могъл да узнае за противопоставимите му права на трети лица. Счетено е, че с вписването се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Настоящият съдебен състав намира соченото тълкуване на проблема, дадено от касационния съд, за напълно изясняващо проблематиката, посочена от касатора, поради което следва да се приеме, че не се обосновава и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която касаторът сочи.
Ответното дружество претендира присъждането на разноски, но доказателства за извършени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 91 от 26 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 3 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2015 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: