5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София, 03.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2582 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Н. Ж. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. А., против въззивното решение № 68 от 20 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1528 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2014 г., с което е отменено решение № 805 от 14 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 1551 по описа на районния съд в гр. Стара Загора за 2014 г. в частта, с която Н. И. Ж. е осъден да заплаща на дъщеря си Д. Ж. ежемесечна издръжка в размер на 100 лева и в частта за разноските, и вместо това е отхвърлен предявеният с иск с правно основание по чл. 144 СК от Д. Ж. против баща й Н. Ж., за присъждане на месечна издръжка от 100 лева, считано от 14 април 2014 г., и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат неправилност на решението поради необоснованост. Оспорват се изводите на въззивния съд за неоснователността на претенцията, тъй като майката на касаторката няма достатъчно средства, за да я подпомага при обучението й в университет, самата касаторка не притежава недвижимо имущество, а от 22 май 2014 г. е започнала работа с месечно възнаграждение от 440 лева, за да си осигурява необходимите й като студентка средства, а ответникът като баща не подпомага ищцата по никакъв начин. Като правилен се сочи изводът на първата инстанция, че бащата може да заплаща издръжка от 100 лева месечно и това няма да представлява особено затруднение за него, като той освен това притежава недвижимо имущество и е регистриран като едноличен търговец. Твърди се, че „особените затруднения” на ответника не се дължат на липсата на доходи, а на неговото поведение, което прикрива и прави невъзможно доказването на реално получавани доходи. Сочи се, че не е анализирана липсата на деклариране на доходи от трудова дейност и че данните за влошеното му здравословно състояние са констатирани два дни преди подаването на отговора на исковата молба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Н. И. Ж. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. К., в отговор на касационната жалба изтъква доводи за недопустимост на касационното обжалване предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК, за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за правилността на обжалваното въззивно решение.
В. съд не споделя извода на първата инстанция за основателност на претенцията до размер от 100 лева месечно, като приема, че даването на издръжка въобще създава особени затруднения на бащата на пълнолетната ищца. Предвид обучението в редовна форма за първа година в университет, непритежаването на недвижимо имущество от ищцата и работата й по трудов договор, от която получава 440 лева месечно, липсата на доказателства за получаван от ответника доход извън притежаваните земеделски земи и рента от около 600 кг зърно годишно, без подадени данъчни декларации за вписаното на негово име ЕТ, както и от медицинските документи, съдът заключава, че предпоставките на чл. 144 СК не са налице. Приема се, че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за ищеца – родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учещо дете, като преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. След като ответникът не получава месечни доходи с изключение на годишна рента, то даването на издръжка би създало особени затруднения за него, а ищцата не е доказала, че ответникът разполага с повече средства, отколкото е обявил официално.
К. съд не споделя твърдението на ответника в касационното производство, че касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно приложимата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. При предявен иск за месечна издръжка от 150 лева при условията на чл. 144 СК, за редовния курс на обучение във висше учебно заведение са дължими повече от 34 месечни платежа, сумата на които надхвърля прага за допустимост на касационното обжалване.
Като съобрази формулираните от касатора правни въпроси и дадените от въззивния съд разрешения, касационният съд прием, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Обвързващата съдебна практика на касационния съд по приложението на чл. 144 СК приема, че пълна безусловност на задължението за даване на издръжка на пълнолетно учещо дете не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/1970 г. е установена принципната постановка, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.
Към посочените съображения следва да се добави, че по правилото на чл. 154 ГПК, всяка от страните в процеса по чл. 144 СК трябва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В разглеждания случай, независимо от твърденията на ищцата за реализиран от баща й доход (извън установената получавана рента), въззивният съд приема, че липсват доказателства за това ответникът да разполага със средства, извън посочените по-горе.
На първо място се пита налице ли са „особени затруднения” по смисъла на чл. 144 СК, когато родителите са разведени, пълнолетното дете живее с майка си, а бащата е създал ново семейство и с цел да не заплаща издръжка (респ. да заплаща по-нисък размер) не регистрира трудова дейност и реално получени доходи, особено когато това вероятно са доходи от семеен бизнес на настоящото му семейство. Това питане на касаторката не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като отговор не може да бъде даден, още повече – спорът разрешен, на основата на предположения. Ако ищцата е твърдяла реално получени доходи, то е следвало да установи това с допустимите доказателствени средства.
Тези посочени съображения важат с пълна сила и за следващите поставени въпроси. Пита се налице ли е „особено затруднение”, когато бащата твърди, че се издържа от втората си съпруга, официално не работи и не получава заплата, а „издръжката” му от настоящото семейство е възнаграждение за труд, който полага, но не декларира и не оповестява, с цели да избегне заплащане на издръжка. Вижданията на касаторката за причината, поради която баща й не декларира доход, не водят до извод за установена възможност за заплащане на издръжка от страна на бащата без особени затруднения, тъй като получаването на такъв доход не е установено.
На въпроса по какъв начин, като се изключи възможността, че лицето, платец на издръжката, може да се издържа от декларираните доходи, може да се докаже скритото упражняване на трудова дейност и получените доходи от нея; във връзка с това обоснованото предположение за получавани доходи доказва ли наличието на такива още повече, че видно декларираните доходи не могат да покрият издръжката му, отговорът е ясен – с всички допустими доказателства, по отношение на първата част на въпроса, а за втората част не е ясно на какво касаторката гради своето „обосновано предположение”, за да може въпросът да стане основание за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, че през ваканциите пълнолетното лице работи, за да осигури издръжката си и получените от него доходи (когато работи) са по-високи от минималната работна заплата, но недостатъчни да покрият разходите за образование – такси във висшето училище, квартира/респ. общежитие, храна, облекло, учебни помагала, транспорт и др., обосновава ли извода, че не се нуждае от допълнителни средства за издръжка, очевидно налага отрицателен отговор, но съдът не е отрекъл необходимостта от допълнителна издръжка. Съждението на съда, че ищцата има доходи от трудово правоотношение, надвишаващи минималната работна заплата, не е довело до приемане, че с този си доход ищцата напълно задоволява нуждите си финансово, тъй като е съчетал обстоятелството за получавания доход с приетото за обосновано възражение на ответника, че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него. Тези съображения предопределят и липсата на необходимост от отговора на следващия поставен въпрос: обстоятелството, че през свободното от учене време лицето работи и декларира доходите си, за разлика от ответника, може ли да се тълкува в негова вреда при преценка необходимостта от средства за издръжка по време на следване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 68 от 20 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1528 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: