5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№526
София,12.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2611/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и З. „Наша земя”, [населено място] против въззивно решение № 31 от 23.04.2014 г. по т.д.№ 88/2014 г. на Бургаския апелативен съд.
К. [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено против решение № 33 от 14.05.2013 г. постановено по т.д. № 154 / 2012 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу З. „Наша Земя”, [населено място], общ.А. искове за сумата 119 450 лв., включваща главница от 90 085 лв., дадена и невърната сума по сключен договор за заем от 15.06.2006 г. и уговорено, но неизплатено възнаграждение върху главницата за периода от 28.02.2009 г. до 29.02.2012 г. в размер на 29 365,77 лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и в частта за отхвърлените искове с правно основание чл.59 ЗЗД при условията на евентуалност за сумата в размер на 70 011,65 лв., включваща главница от 52 800 лв., дадени в периода от 11.11. 2006 г.-27.07.2007 г. суми по договори за заем, както и лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2009 г. до 29.02.2012 г. в размер на 17 211,65 лв.
В касационната жалба са въведени доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса „Дължи ли произнасяне въззивният съд по всички повдигнати в жалбата въпроси срещу правилността на първоинстанционното решение”.
К. З. „Наша земя” обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд в частта за осъждането му да заплати на В. А. К. сумата 12 085 лв., представляваща сбор от невърнати парични суми, предоставени от него в заем в периода 22.06.2006 г. до 23.01.2007 г., недно със законната лихва върху нея.
В касационната жалба на З. „Наша земя” са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и за необоснованост. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните, разрешен според касатора в противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК от ВКС решения – № 7/2012 г. по гр.д.№ 510/2011 г., ІІ г.о., ГК; № 331/2010 г. по гр.д.№ 257/2009 г., ІV г.о. и № 548/2010 г. по гр.д.№ 1119/2009 г., ІІІ г.о., ГК.
Касаторите взаимно си оспорват жалбите в подадените от тях отговори по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация В. А. К. и [фирма], [населено място] не са изразили становище по касационните жалби в срока по чл.287, ал.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадена са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу З. „Наша земя” иск с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 119 450.77 лв. по договор за заем от 15.06.2006 г., включваща главница и възнаградителна лихва, съединен при условията на евентуалност с предявен от В. А. К. срещу З. „Наша земя” иск с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 49 439.04 лв. и също при условията на евентуалност с предявен от В. А. К. срещу З. „Наша земя” иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 37 285,00 лв.
В исковата молба е поддържано твърдението, че твърди, че В. К. е управител на двете ищцови дружества, а в периода от 27.05.2006 г. до 20.01.2007 г. е бил и председател на ответната кооперация, която поел в тежко финансово състояние. На 15.06.2006 г. бил сключен договор за паричен заем между първия ищец и УС на кооперацията за сумата 150 000 лв., която първият ищец, сега касатор се задължил да предостави в срок от една година от сключването му. Това задължение било изпълнено частично както с лични средства на управителя-ищец В. К. в размер на 37 285 лв., така и със средства на третия ищец по делото в размер на 52 800 лв.
С отговора на исковата молба касаторът З. „Наша земя” оспорил твърдението в исковата молба, че между него и ищеца [фирма] е бил сключван договор за паричен заем, като въвел твърдения за неговата неистинност, а наред с това релевирал възражения за нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 и чл.38, ал.1 ЗЗД, както и възражение за прихващане на задълженията си по него със сумата от 50 000 лв., получена от ищеца К., основано на чл.103 и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Поддържал е в тази връзка, че по счетоводни данни, съставяни по времето, когато последният е бил председател, същият е внесъл различни суми на общата стойност 62 085 лв. През 2006 г. К. изтеглил от сметките на кооперацията отделни суми в общ размер на 50 000 лв., същите не били отчетени като върнати в касата на Кооперацията, както и не са представени разходооправдателни документи, от които да се приеме, че са били предназначени за връщане на направените от него вноски.
За да потвърди решението на окръжния съд, с който е отхвърлен иска на ищеца и настоящ касатор [фирма], въззивният съд споделил изцяло извода на първоинстанционния съд за липса на доказателства за предоставен паричен заем по договора от 15.06.2006 г. в размер на 150 000 лв., основан на заключенията на неоспорените съдебно- финансово счетоводни експертизи-основна и две допълнителни, които не са установили счетоводно отразяване на тази сума към момента на сключване на договора за заем нито в счетоводството на ищеца-заемодател, нито в ответната кооперация. Като се позовал на реалния характер на договора за заем и че по делото е останало недоказано предаването и приемането на паричните средства, каквото не е сторено в случая, въззивният съд споделил направеният с първоинстанционното решение извод, че този договор не е бил изпълняван и не е породил правни последици.
За да потвърди решението на окръжния съд в частта, с която касаторът З. „Наша земя” е осъден на основание чл.240, ал.1 ЗЗД да заплати на В. К. сумата 12 085 лв., въззивният съд приел за неоснователно оплакването на ответната кооперация за неправилност на направения с обжалваното решение извод, че в резултат на извършеното прихващане с мемориален ордер от 31.10.2007 г. между сумите 62 085 лв. и 50 000 лв., непогасено остава задължението й към този ищец в посочения размер. Възражението й, че след като това прихващане е извършено със съгласието на трите страни- нейното, на [фирма] и В. К., то погасява изцяло вземането на последния също е счетено за неоснователно по съображения, че наличието на това задължение се установява от заключението на съдебната финансово счетоводна експертиза от 25.10.2012 г., допълнителните такива от 30.11.2012 г. и 24.01.2013 г., по които е извършена проверка в счетоводствата на всички участници в процеса и същите не са били оспорени. С оглед на изложеното е прието, че и в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По касационната жалба на [фирма]:
Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Евентуалното допуснато нарушаване на процесуални правила – чл. 236, ал. 2 ГПК представлява касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но погрешното му отъждествяване от касатора с основания за допустимост на касационното обжалване по никакъв начин не обосновава приложно поле на последното. Независимо от изложеното настоящият състав намира за необосновано твърдението на жалбоподателя, че при произнасянето по първоначалния иск по чл.240 ЗЗД въззивният съд не е обсъдил всички релевирани от него възражения. Д. му, че по отношение на задължението му по договора за заем е налице хипотезата на чл.73 ЗЗД като изпълнено от трети лица е в противоречие с претенциите, предявени от него и тези лица със съвместна искова молба, в които изрично последните са посочили, че лично са страни по няколко отделни заемни правоотношения от различни дати, като са предоставили парични средства от свое име и за своя сметка на З. „Нова земя”, сочещи на алогичност на твърденията му за дължимост на същите суми на основание сключения договор за заем.
По касационната жалба на З. „Нова земя”:
Поставеният процесуалноправен въпрос, ирелевантен за изхода на конкретния правен спор, всъщност отразява оплакванията на касатора за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, които дори и да са евентуално основателни, не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК, както това вече бе изложено по жалбата на първия касатор. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е анализът на който е подложен обжалваният съдебен акт в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, и то при конкретизиране на съответното възражение, което всъщност не е останало необсъдено от въззивната инстанция, но страната изразява несъгласие с направените с решението изводи.
Изложеното позволява да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 23.04.2014 г. по т.д.№ 88/2014 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: