О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София 14.09. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2967/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1002 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 3987/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 17.07.2013 г. по гр.д.№ 11589/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-16 състав в частта, с която са отхвърлени обективно съединените искове срещу касатора по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумите по 75 000 лв. до сумите по 100 000 лв. и при условията на чл.271 и сл.ГПК касаторът е осъден да заплати на М. М. Х., Т. Ш. Т. и Ю. А. Т. още по 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф. М. – син на първия ищец и от смъртта на Вергин Т. Т. – син на вторите двама ищци, настъпила при ПТП на 19.07.2010 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по доуточнения от настоящия състав въпрос: „При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност“, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент „. По въпросите, свързани с приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД се поддържа основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК поради разрешаването на първия от тях в противоречие с ППВС № 4/68 г., а втория – в противоречие с решение № 365/2010 г. на ВКС по н.д.№ 382/2010 г.
Ответниците по касация оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в отговорите им по чл.287, ал.1 ГПК, в които се прави искане за присъждане на направените от тях разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд приел, че обжалваното пред него решение е влязло в сила до размер на присъдените на ищците обезщетения в размер на по 75 000 лв., от което направил извод, че исковете по чл.226, ал.1 КЗ са доказани по основание – със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за наличието на застрахователно обезщетение и причинна връзка между виновното поведение на водача на автомобила, застрахован при ответното дружество и настъпилата вреда и поради дължи произнасяне само по техния размер. Като обсъдил събраните гласни доказателства съдът приел, че определените с обжалваното решение обезщетения в размер на по 75 000 лв. са занижени, тъй като не са съобразени с преждевременната смърт на синовете на ищците – първият на 24 години, студент, сгоден само преди няколко месеца и готвел се за сватба, а вторият на 23 години, както и че поради тяхната внезапна загуба, родителите им завинаги са лишени от морална опора в живота, от възможността да се радват на създадени от тях семейства.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага извод, че първите два от поставените от касатора въпроси на материалното право нямат обуславящо значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях няма произнасяне от въззивния съд. Въпросът за евентуален принос на пострадалия водач за настъпване на вредоносните резултати е разрешен с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и поради забраната за пререшаване на спора, въззивният съд се е произнесъл единствено по размера на доказаните по основание искове.
Въпросът за размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, което предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията с близките му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС.
В обобщение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответниците по касация М. М. Х., Т. Ш. Т. и Ю. А. Т. следва да се присъдят направените разноски – в размер на 1 200 лв. за първия и в размер на 2 400 лв. за вторите двама – платени от тях за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1002 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 3987/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д.-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] да заплати на М. М. Х. сумата 1 200 /хиляда и двеста/лева – разноски по делото в размер на платеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] да заплати на Т. Ш. Т. и Ю. А. Т. сумата 2 400 /две хиляд и четиристотин/лева – разноски по делото в размер на платеното адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: