4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№484
София, 15.09.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
Н. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело №1475/2015 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. В. П., В. Й. П., А. П. П., С. С. Р., К. Ц. Ц., Г. Т. М., И. П. И., Весел Б. В., Н. Т. М., К. К. М., С. А. Д., Т. К. Р., Левхия Х. Х., Ю. Г. Й., И. Г. П., Б. Н. Н., М. Г. М., П. М. Н., Г. К. Ч. и М. В. Д.. Жалбата е подписана и подадена от адв. В. Д. като пълномощник на първите двама жалбоподатели, срещу Определение № 385 от 09.02.2015 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 144/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 04.11.2014г., постановено в открито съдебно заседание по т.д. № 172/2013 год. на Софийски градски съд.
С това определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите по чл. 225 ГПК за главно встъпване по делото.
В частната жалба се излагат доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. По отношение, обаче на активната процесуална легитимация и представителната власт са налице следните нередовности- на първо място като жалбоподатели са посочени няколко физически лица, като по-голямата част от тях не разполагат с активна процесуална легитимация по следната причина: касае се за молба по чл. 225 ГПК, с която горепосочените лица са пожелали да встъпят главно в производството по т.д. № 172/2013г. на Софийски градски съд. Въпросната молба е представена в о.с.з., провело се на 04.11.2014г., като тя е подписана единствено от С. П. и В. П.. Към молбата е представено и пълномощно, с което адв. В. Д. е упълномощен отново единствено от С. П. и В. П. да ги представлява по т.д. № 172/2013г. на СГС до окончателното му приключване.
С оглед на това, че молбата за главно встъпване по чл.225 ГПК е подписана само от двама от подателите, както и че адв. Д. не разполага с представителна власт по отношение на останалите лица, вписани като молители, видно от приложеното към молбата пълномощно от 03.11.2014г., следва да се приеме, че не е налице валидно изразена воля от лицата А. П. П., С. С. Р., К. Ц. Ц., Г. Т. М., И. П. И., Весел Б. В., Н. Т. М., К. К. М., С. А. Д., Т. К. Р., Левхия Х. Х., Ю. Г. Й., И. Г. П., Б. Н. Н., М. Г. М., П. М. Н., Г. К. Ч., М. В. Д. за встъпване по т.д. № 172/2013г. на СГС. Следователно, те не разполагат с активна процесуална легитимация да обжалват актовете на съда, с които той се е произнесъл по депозираната молба, а от това следва, че подадената от тяхно име частна касационна жалба е процесуално недопустима. Легитимирани в случая са единствено С. В. П. и В. Й. П. и подадената от тях частна касационна жалба е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано встъпването на настоящите жалбоподатели в производството по чл.422 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [фирма], „ [фирма] и [фирма] за сумата 2 557 000 евро, първият от които кредитополучател, а останалите ответници в качеството им на солидарни длъжници, въззивният съд посочил, че в молбата по чл.225 ГПК липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, а от изброените в 11 путкта искания към съда не става ясно съдържанието на искането по смисла на чл.127, ал.1, т. 5 ГПК. Констатирано е, че в случая липсва обща искова молба срещу ищеца и ответниците по първоначалния иск, а от изложението в молбата не би могъл да се направи извод какви самостоятелни права върху предмета на спора предявяват молителите, при положение, че спорното право е съществуването на оспореното от ответниците вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение не се съдържат основания за достъп на въззивното определение до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно, без обосновка. Не е формулиран кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който даденото от въззивният съд разрешение да противоречи на задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които частният касатор евентуално би имал предвид. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното неоправдано би засилило служебното начало във вреда на ответната по касация страна, а и възможно би било жалбоподателите да влагат в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Цитираните съдебни актове – Определение № 303 от 22.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 242/2009 г., ТК и Определение № 177 от 17.04.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 93/2009 г., ГК са относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но спрямо него страната не обосновава извод за наличието му при липсата на конкретен правен въпрос, спрямо който да се преценява наличие на твърдяното противоречие при неговото разрешаване.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 385 от 09.02.2015 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 144/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: